Духовете на мъртвите

Духовете на мъртвитеBy Joe Crews

Могат ли те да говорят и чуват?


Руският учен Александър Богомолец някога казал, че човек би трябвало да живее поне 150 години. Всъщност той приготвил серум, предназначен да забави процеса на стареене на съединителната тъкан в тялото. За съжаление ученият лекар починал на 64-годишна възраст, точно 86 години по-рано от целта, която бил поставил както за себе си, така и за цялото човечество. И ние все още не разбираме тайните на живота и смъртта.

Досега никой не е открил извора на младостта, нито пък някой е преминал през воала на смъртта, за да се върне и да ни каже какво е да си от другата страна. Единствената автентична информация, която имаме по този въпрос, се намира във великата книга на Бога - Библията. Тук са дадени отговорите на въпроси, тревожели сърцата на мъжете и жените през всички векове. Отмахвайки мъглата от човешка емоционалност и суеверие, тази книга ще донесе удовлетворяваща увереност на онези, които се страхуват от бъдещето и се чудят какво се случва с душата пет минути след смъртта.

Като въведение към този предмет трябва да открием отговора на един голям, съществен въпрос. Ако можем да отговорим правилно на него, всички останали въпроси за смъртта и душата ще се разтворят като цветя под слънцето. Истински важният въпрос е следния: Какво по вид е наследеното естество на човека? Как го е създал Бог? Смъртно или безсмъртно е естеството му? Речникът определя думата "смъртен" като "подлежащ на смърт", а думата "безсмъртен" като "не подлежащ на смърт". В такъв случай казано по-просто питаме дали Бог е създал човека с естество, което може да умре или със силата за един безкраен живот.

Отговорът на този важен въпрос се намира в Йов 4:17: "Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?" Ето думата, която търсим! Човекът е смъртен. Той е подвластен на смъртта. Бог не го създаде без възможност да деградира и да умре. Всъщност единствено Бог притежава тази вродена сила за вечно съществуване. Той е безсмъртен. И единственият път, когато тази дума е спомената в Библията, се отнася за Бог. "А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин." (1 Тимотей 1:17).

Човешкото семейство не бе облечено в естествено безсмъртие. Божието слово ни уверява, че единствен Бог има това естество. Той е авторът на живота, великият източник на всяко съществуване. От Него е произлязъл всеки друг живот във вселената. "Цар на царствуващите и Господ на господствуващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин." (1 Тимотей 6:15, 16).

Тук някой може да повдигне друг въпрос относно безсмъртието. Възможно ли е човек да притежава смъртно тяло, но във временната плът да живее безсмъртна душа?
Навярно "истинската" личност изобщо не е тялото, а неумиращата душа - същество, живеещо в смъртното тяло. Налага се да подредим пъзела по този въпрос, защото е разяснен накратко от няколко библейски текста.

Душата може да умре


Господ каза чрез пророка: "Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре." (Езекиил 18:4). Това твърдо установява, че душата определено не е безсмъртна по природа, нито пък че не е подвластна на смъртта. Тъй като думата "безсмъртен" означава "не подлежащ на смърт," тук не може да става въпрос за смъртта на душа, притежаваща вродено безсмъртие. Поне десет други стихове потвърждават същото: душата не е по естеството си безсмъртна.

Исус - Великият Учител заяви, че душата може да умре в Матей 10:28. "Не бойте се от ония, които убиват тялото,... но по-скоро бойте се от онзи, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла." С това ясно изявление Христос поставя въпроса извън всякакво съмнение. Душата може да умре и ще умре в пламъците на ада, следователно тя не може да е безсмъртна по природа.

Това е шокиращо за много хора. Традиционното схващане е точно обратното на това. Колко разочароващо е да научиш, че от всичките 1700 случаи в библията, когато се използват думите "душа" и "дух", нито един не се отнасят за безсмъртно съществуване или неумиране.

Откъде тогава идва това учение? Повечето от нас са чували за "душата, която никога не умира" още от най-ранните си детски години. Едно е сигурно: то не произлиза от Писанията. Истината е, че то идва директно от езическата традиция и митология. В поклонението на древните китайски предшественици е вкоренено вярването, че душата няма да умре. Йероглифите в египетските пирамиди разкриват, че учението за естественото безсмъртие на душата е в основата на поклонението им на бога слънце. В Индия, където живях в продължение на години, индусите силно вярват в прераждането и преселването на душата. Най-тъмните африкански вуду ритуали са построени върху идеята за неумиращата душа.

Няма нито един текст, който да подкрепя такова учение в християнската Библия; и въпреки това, Словото ни казва как е започнало това учение и кой изнесе първата проповед по този въпрос. Четем в Битие 3:1-4: "А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете."

Моля, забележете, че някой не бе съгласен с Бога. Създателят бе заявил, че грехът ще донесе смърт, но Сатана каза обратното: "Никак няма да умрете." Това бе първата лъжа, казвана някога на нашия прадядо и онзи, който я изрече, се опитва да я поддържа до ден днешен. Тази първоначална проповед за естественото безсмъртие е повтаряна многократно през годините и от проповедници и теолози, които би трябвало да знаят по-добре истината. Преди няколко години "Рийдърс дайджест" отличи една статия със заглавие "Няма смърт" от един от най-известните протестантски пастори в Америка. Големият проповедник каза точно същото, което великият измамник казал на Ева: "Никак няма да умрете. Може да прилича на смърт, но вие наистина ще продължите да живеете и да знаете повече от преди."

Може ли това учение да е опасно? Всъщност то е нещо много повече от просто разпространение на невярно твърдение. Резултатите от това сатанинско учение се простират далече и са с вечни последици. Милиони ще бъдат изгубени, защото не разбират истината за естеството на човека. Измамата по този въпрос отваря врата, която може да потопи живота в тъмнина и истински сатанински контрол. Единствената защита, която винаги ще имаме срещу тази коварна измама е да знаем истината за смъртта и за душата.

Духът се връща при Бога


Най-ясната и кратка вдъхновена дефиниция за смъртта бе написана от Соломон: "И се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал." (Еклисиаст 12:7).

Веднага ни прави впечатление думата "се връща". След смъртта всичко изглежда се връща, откъдето е дошло. Пръстта се връща в земята, от която е взета, а духът се връща при Бога, Който го е дал. Смъртта е просто обратното на сътворението.

Лесно ни е да обрисуваме процеса на гниене и разпад на тялото. Разбираме много добре, че физическите компоненти на тялото са съвсем същите като самата земя. Когато го погребваме, тялото се обръща в химическите елементи на земята, от която Творецът го взе в началото.

Но какво да кажем за духа, който се връща обратно при Бога? Този въпрос не е лесен за
разбиране. Няма човек в света, който може да го обясни с човешка мъдрост. Въпреки това, много стихове в Библията хвърлят светлина по този съдбоносен въпрос. Яков пише: "Защото, както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва." (Яков 2:26). Думата "дух" има някаква връзка с думата "дихание". Това е много важно. Оригиналният й корен на гръцки е "пнеума", което означава "дъх" или "въздух." Ние вземаме думата "пневмония" от "пнеума", защото е болест на белите дробове или дишането. Имаме пневматични гуми, също производни на пнеума, защото имат въздух в тях. Но самата гръцка дума "пнеума" има още и друго значение. Тя означава "дух". Например, гръцкото понятие за "Святия Дух" е "Hagios pneumatos", "Свят Дъх" или "Свят Дух".

Това ни довежда до много интересно заключение. Думите "дъх" и "дух" често са взаимозаменяеми в Библията. Йов казва: "През всичкото време, докато е дишането ми в мене, и духът Божий в ноздрите ми." (Йов 27:3). Не се изисква голяма интелигентност, обаче, да разберем, че Йов описва същото нещо с думите "дъх" и "дух". Човекът има само дъх в ноздрите си. Всъщност, това е, което Бог вдъхна в ноздрите на човека по време на създаването. "И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа." (Битие 2:7).

Картината вече започва да се изяснява. Когато Соломон описваше духа, който се връща при Бога, трябва да е имал предвид дъха, защото това е, което Бог даде в началото, следователно, това бе единственото нещо, което сега би могло да се "върне" при Бога, Който го е дал. Най-простото обяснение на Битие 7:22 се отнася за дъха на живота като "дъха на духа на живота".

Псалмистът описва смъртта със следните думи: "Прибираш ли лъха им, те умират и връщат се в пръстта си. Изпращаш ли Духа Си, те се създават" (Псалом 104:29, 30). Тук редът е обърнат и дъхът им се връща при Бога при смъртта. Соломон казва, че духът се връща. Тук Бог дава дух, за да създаде, но Битие казва, че Той даде дъх, за да създаде. Това добива смисъл само, когато разберем, че двете думи са взаимозаменяеми и означават едно и също.

Моля забележете, че този "дух на живот" не е задължително Святия Дух, нито пък "дъхът на живота" е същия, като обикновения въздух, който дишаме. Този дъх или дух е специална Божия сила, даваща живот, която прави от тялото един функциониращ организъм. Прочетете отново Битие 2:7 и се опитайте да си представите процеса на сътворение. "И Господ Бог създаде човека от пръст из земята." Това не ни затруднява особено. Можем да видим това мъртво тяло, съвършено оформено и съдържащо всички елементи, необходими за живота. Но няма живот. Сърцето не бие. Кръвта бе там, но не тече. Мозъкът е там, но не мисли.

Тогава Бог добавя още нещо към тялото, което е създал. Той "вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа" (Битие 2:7). Не пропускайте значимостта на тези думи - те често са разбирани погрешно. Бог не постави душа в тялото. Той прибави само едно нещо - дъх или дух. В резултат на съединението на тялото и дъха, човекът СТАНА душа.

Милиони са приели фалшивия, традиционен възглед, че Бог е поставил душа в тялото, за да създаде човека. Това се основава на всеобщото изцяло погрешно учение на всички нехристиянски религии. В Библията, с изключение на поетичната и алегорична употреба, душата не влиза и не излиза от тялото; нито пък съществува самостоятелно извън тялото. Тъй като гръцката дума "psuche", означаваща "живот", понякога е била превеждана като "душа", някои са си извадили погрешни заключения; но само защото са дали погрешно значение на думата "душа". Милиони са били учени, че душата притежава естествено безсмъртие и всеки път, когато прочетат или чуят тази дума, си представят нещо, което е напълно погрешно и небиблейско. Нито веднъж в Библията за душата не се говори като за нещо безсмъртно или неумиращо.

Всъщност, душата е съзнателния живот, който произлиза, когато Бог добави дъх или дух към тялото. Една проста илюстрация ще ни помогне да видим по-ясно тази истина. Нека оприличим тялото на eлектрическа крушка. Електрическият ток в тази крушка представя жизненото дихание, което Бог постави в тялото, а самата светлина представлява душата, в която човек се превръща, след като диханието се свърже с тялото. Когато гледаме искрящата светлина, виждаме съвършения образ на завършеното творение. Но когато натиснем копчето, светлината изгасва. Какво се е случило? Електричеството е напуснало крушката, точно както диханието напуска тялото при смъртта. Къде е светлината тогава? Дали се е изкачила в електрическата фасонка? Не, тя просто престана да съществува, когато електричеството се отдели от крушката. Тогава нека попитаме, къде е душата, когато диханието се отдели от тялото? Просто няма душа до деня на възкресението, когато Бог възстанови жизненото дихание в тялото.

Това не би трябвало да ни звучи толкова странно, след като вече прочетохме, че всичко "се връща" при смъртта към онова, което е било преди. Преди създанието, човекът не е съществувал в някаква нематериална форма. Не е имало личност, нито съзнателни емоции преди Бог да добави дихание към тялото. В този момент човекът "стана жива душа." Ако душата дойде в резултат от това единство, тогава кога тя ще спре да съществува? Със сигурност когато това единство се разруши.

Представете си, че пред нас имаме две неща: дъски и пирони. Вземаме чук и забиваме пироните в дъските, за да направим кутия. Сега вече имаме три неща вместо две: дъски, пирони и кутия. След това внимателно вадим пироните и ги оставяме до дъските. Отново имаме само две неща: дъски и пирони. Какво е станало с кутията? Няма кутия, защото тя изисква двете неща да се съединят, за да я има.

По същия начин Бог започна с две неща: тялото и духът. Когато ги съедини, "стана"душа - дойде в съществуване, започна да съществува. При смъртта, както казва мъдрецът, духът се връща при Бога, а тялото се връща в пръстта. Никъде в Библията не се казва, че някаква душа надживява тялото или че продължава да съществува без тяло. Душата или животът не съществуват без Божията сила, обитаваща в тялото. При смъртта тази сила е отстранена; тя се връща при Бога и състоянието на този човек е точно такова, каквото е било преди диханието да се свърже с тялото. Това означава, че няма живот, няма съзнание, нито личност.

Даже животните се смятат за души в Библията, защото притежават същата сила от Бога, която ги прави живи (Откровение 16:3). Мъдрецът пише: "Защото каквото постига човешките чада, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките;... всички отиват в едно място; всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта." (Еклисиаст 3:19, 20). Разбира се, това не означава, че човекът и животните имат един и същ край. За Божиите морални създания ще има възкресение и съд, но животът идва единствено от Бога, независимо дали това е човек или животно. За този живот Библията често говори като за душа.

Кога праведните ще бъдат възнаградени?


На тази основа вече сме подготвени да видим какво действително се случва с човек, който умира. В проповедта си на Петдесятница, Петър даде следното силно изявление за Давид, който бил мъртъв от 1000 години: "Защото Давид не се е възнесъл на небесата." (Деяния 2:34). Да помислим за момент върху това. Много отдавна Давид напуснал този живот и макар и често непокорен, получил увереност за прощение и спасение. Защо тогава той не се радва на блаженство в небето десет дълги века след като е починал? Отговорът е даден в стих 29, където Петър обяснява: "Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря, и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден."

Вдъхновен от Бога, Петър заявил, че Давид бил още в гроба си, а не се е възкачил на небето. Колко интересно! Ако човекът, който бил по сърцето на Бога, не е получил наградата си цели 1000 години след смъртта си, какво остава за всички останали добри хора, живяли някога и починали? Те също почиват в гробовете си, очаквайки Божия глас в деня на възкресението.

Исус уверил хората от Неговото време: "Ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните" (Лука 14:14). И отново Той казал: "Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му" (Матей 16:27). Тук няма недомлъвки. С ясни и директни думи Исус заявил, че никой няма да бъде възнаграден, докато Той не донесе възкресение при Своето второ идване. Това означава, че никой от праведните мъртви още не е отишъл на небето. Всички чакат в гробовете си съда и края на света. Същия факт потвърждават и думи, намиращи се почти в самия край на Библията: "Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му." (Откровение 22:12). Наградата в последния ден е описана и от Павел в 1 Коринтяни 15:53: "...и това смъртното да се облече в безсмъртие". Кога се случва това? "В една минута, в миг на око, при последната тръба" (стих 52).

Този текст не оставя никакви съмнения относно наградата на праведните, но какво ще стане с нечестивите? Кога ще бъдат наказани за греховете си? Във 2 Петрово 2:9 откриваме удивителния отговор: "Знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден". Това е! Нечестивите са пазени някъде, докато дойде денят на съда. Къде точно са пазени? Исус отговаря и на този въпрос: "Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан 5:28, 29).

Нашият Господ извънредно ясно заявява, че всички ще бъдат пазени в гроба до деня на възкресението, когато ще бъдат повикани, за да получат или живот, или осъждане. Това не е просто една добра теология, това има добра логика. Очевидно е, че никой не може да бъде наказан, без преди това да е съден. Справедливостта изисква това да бъде направено. Даже и
най-несправедливият земен съдия не би избегнал наказание, ако не прави така. Представете си, че пред съдията се яви човек, обвинен в кражба и съдията каже: "Махнете го за десет години и едва тогава ще изслушаме неговия случай." Не! Не! Това никога не може да стане! А Съдията на цялата земя би ли постъпил така с нечестивите? Никога! В противен случай, съдът би бил истински фарс и не би имал смисъл.

Чудесната вест на Библията е, че и добрите, и лошите хора спят в гробовете си до деня на възкресението. Тогава ще бъдат вдигнати, за да посрещнат съда, след който ще им бъде дадено или наказание, или награда. Йов казал: "Така човек ляга, и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, да ме покриеше догде премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би ме спомнил! Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми. Ще викнеш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си" (Йов 14:12-15).

Смъртта е сън


В хармония с останалата част на Библията, Йов описва периода на несъзнателен сън в гроба преди отново да се събуди, за да получи наградата си. Това е в съгласие с Данаил, който говори за Христовото идване със следните думи: "И в онова време твоите люде ще се отърват... И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение" (Данаил 12:1, 2). Има причина толкова много вдъхновени писатели да говорят за смъртта като за сън. Това е съвършено точно описание на състоянието на мъртвите. Когато умореният човек си легне през нощта, той веднага е обхванат от съня. Едва на следващата сутрин, когато изгряващото слънце го събуди, той отново идва в съзнание. Бил е в пълно безсъзнание относно всичко, което е ставало, докато е спял. Така е и със съня на смъртта.

Лазар бил мъртъв. Исус казал на учениците Си: "Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря." (Йоан 11:11-14).

Ето класически пример за истинското Библейско учение за смъртта. Христос нарече смъртта сън. По-късно Той застана до издълбания в скалата гроб на Своя приятел и извика: "Лазаре, излез!" Той не каза: "Лазаре, слез долу." Лазар не бил горе на небето, нито някъде другаде, а зад стените на гробницата. В отговор на призива на Исус той се събудил от своя смъртен сън и излязъл отвън.

Днес се разпространяват множество преувеличени разкази за хора, върнали се от мъртвите, но това е най-автентичният разказ, писан някога. Няма абсолютно никакво съмнение, че Лазар бил мъртъв от четири дни. Сестрите му се възпротивили, когато Исус наредил камъкът да бъде отвален от гроба. Марта казала: "Господи, смърди вече" (Йоан 11:39).

Повечето съвременни доклади за пациенти, съживени след спирането на сърдечната дейност, съдържат драматични разкази за славни гледки на небето. Какъв бил разказът на този праведен човек след четирите дни смърт? Разказал ли той за божествените гледки на небесната награда? Нито думичка. Бил заспал, точно както Исус бил посочил. Това било като момент на забрава.
Между другото какво неизразимо наказание би било за Лазар да се върне в този тъмен свят, след като вече е бил в Божието присъствие? Навярно щял да моли да не бъде връщан обратно, ако наистина се беше радвал на наградата на праведните. Връщането към земния живот за него би било по-лошо от ужаса на ада, в сравнение с деветдесетте и шест часа в рая. Със сигурност нашият Господ никога не би причинил такова нещо на Своя приятел Лазар.

Защо ни е толкова трудно да повярваме в простичкото определение, което Исус използва, за да опише смъртта? Със сигурност не ни е толкова трудно да схванем естеството на съня. Представете си как един човек заспива на пейка в парка. Той заспива толкова дълбоко, че изобщо не забелязва приближаването на един нападател. В следващия момент той лежи мъртъв в локва кръв. И сега, според популярния възглед за смъртта, този човек, който не е знаел нищо, докато е спял, изведнъж знае всичко, тъй като душата му напуска тялото. Как това би могло да е вярно? Исус казва, че смъртта е сън. Ако човекът не знае нищо, докато спи, как тогава може да знае нещо след смъртта си? Христовите думи биха изгубили смисъла си, ако ги извъртаме да означават онова, в което ни се иска да вярваме.

Не сме оставени в неведение относно естеството на този смъртен сън. Много библейски писатели дават подробни обяснения какъв е той: "Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същи ден загиват намеренията му." (Псалом 146:3, 4).

Далеч от всякакви озадачаващи аспекти на смъртта, които се дискутират, вдъхновените писатели най-често говорят за нейното безсъзнателно състояние. Не намираме нито една от съществуващите описания на живот след смъртта, така характерни за съвременния вариант на учението. Теологията е възприела това учение директно от приятните форми на езическо поклонение. Давид казал: "Той се връща в земята си; в тоя същи ден загиват намеренията му."
Соломон писал: "Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето ... Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба,където отиваш." (Еклисиаст 9:5, 6, 10).

Ако някой преднамерено се опита да измисли по-силни думи и изрази в подкрепа на напълно
безсъзнателен сън в смъртта, трудно би могъл да надмине тези думи на мъдреца. Представете си за миг, че същите силни твърдения бъдеха приведени да докажат съществуването на съзнание след смъртта. С други думи си представете, че Соломон беше казал: "Любовта им, омразата им и завистта им ще продължат..., защото има работа и знание, и мъдрост в гроба, където отиваш". Такова недвусмислено твърдение със сигурност би сложило край на всички спорове по този въпрос. Кой би могъл да го оспори?

Но ето я забележителната истина! Библията не само не съдържа такова твърдение, но и многократно заявява точно обратното! И въпреки това хората продължават да вярват само в онова, което им се иска да вярват. Без да обръщат внимание на категоричните стихове на голям брой боговдъхновени автори, разкриващи истината за смъртта, множествата сляпо следват празни традиции, предадени им от техните родители или пастори.

Отново четем: "Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те
славослови; ония, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност. Живият,
живият, той ще те хвали, както аз днес." (Исая 38:18, 19). Ако праведните мъртви бяха въведени в небето при смъртта им, не биха ли хвалели Бога? Давид повтаря същата вечна истина: "Мъртвите не хвалят Господа, нито ония, които слизат в мястото на мълчанието." (Псалом 115:17). "Защото в смъртта не се споменава за Тебе; в преизподнята кой ще те славослови?" (Псалом 6:5).

Ще се върнат ли някога мъртвите?


Защо толкова много хора се противопоставят на тези ясни библейски твърдения? Може би част от вината се крие в силните традиции и предубеждения, но съществуват и ред други причини. Мнозина искрено вярват, че имат очевидно физическо доказателство, че мъртвите се връщат. Те се осланят на собствените си сетива, че действително са разговаряли със своите покойни обични. Какво да кажем за тези появи? Те биха могли да дадат точното място, дата и час, когато са се срещнали със своите починали близки или приятели, въплътени в съвсем същия образ, какъвто са имали, докато са били живи.

Можем ли да смятаме всички тези физически появявания като следствие на болно въображение на емоционално нестабилни хора? Едва ли. Факт е, че действително се появяват образи и това е потвърдено множество пъти. Но на основата на безпогрешното Божие Слово можем категорично да отхвърлим, че тези образи са духовете на мъртвите. Мъртвите не могат да се върнат; нито имат някакво следсмъртно съществуване под някаква съзнателна, жива форма.

Тогава кой се появява в тези телесни образи и дава лъжливи твърдения от името на невинните мъртви? Кой друг, освен бащата на лъжите, който измислил първата измама по въпроса за смъртта? Той дръзко опровергал Бога, като казал на Ева: "Никак НЯМА да умрете". Когато смъртта все пак дошла, Сатана се опитал да накара останалите живи да повярват, че тя е една илюзия. Чрез явяването на мъртви, Сатана убедил милиони, че той е правият, а Бог греши. Приемайки свидетелството на очите и ушите си над свидетелството на Библията, мнозина са станали експерти във викването на духове по време на сеанси.

Често Сатана използва мъката на онези, които са изгубили близките си и се опитва да ги въвлече в своя спиритически капан, като се преструва, че е техния обичан човек. Каква изумителна заблуда! Само онези, които основат вярата си на библейските истини ще могат да противостоят на този вид атака.

Позволете ми да споделя с вас един невероятен пример за сатанинския метод на действие. Мой скъп приятел, служил дълги години като мисионер в Африка. Докато той и жена му живеели в изолирана мисионерска станция, тригодишната им дъщеричка била поразена от смъртоносна тропическа треска. Те погребали малкото момиченце на хълма, разположен до дома им. Няколко дни след погребението майката седяла в кухнята, когато вратата се отворила с трясък и нейната малка дъщеричка изтичала през стаята, за да се хвърли в ръцете на майка си. Можете ли да си представите този травмиращ ужас? И на всичкото отгоре малкото момиченце извикало: "Мамо, не съм мъртва! Не съм мъртва!"

За щастие тази майка знаела библейската истина за смъртта и Бог й дал сила да се помоли моментално за освобождение от този сатанински маскарад. Когато призовала името на Исус, образът изчезнал.

Това единственият подобен случай ли е? За нещастие не. Подобни преживявания се случват отново и отново. Без съмнение има и шарлатани, които си служат с измами, но трябва да знаем, че много често принцът на всяко зло манипулира умовете на хората чрез свръхестествените си познания в измамата.

Помислете за момент какви са последиците от това! Милиони буквално са предали живота си на контрола на демоните с вярата, че са били съветвани от обичните си близки. Можете ли да видите чудовищната ирония на ситуацията? Можете ли да си представите колко лесно е за Сатана да контролира умовете дори на християните, които не са разбрали истинското библейско учение за смъртта? Единствената сигурност за всеки човек е Божието Слово. Въпреки това голяма част от католиците и протестантите ще бъдат измамени от последните прояви на сатанинската сила и то само защото са били учени на лъжа относно състоянието на мъртвите.

Наказание и награда във възкресението


Представете си колко смущаващо би било, ако наградата и наказанието се даваха още сега? Каква цел би имало възкресението тогава? Защо изобщо да има възкресение? Очевидно всяка душа вече е определила съдбата си и фарсът от някакъв престорен последен съд би бил напълно излишен. Всички набожни уверения, изричани на погребенията за това, че обичните ни са вече на небето, са просто повторение на първата лъжа, изречена от Сатана на човешкото семейство. Изобразяването на въображаеми, нематериални души, излитащи от телата при смъртта, не е извор на утеха за скърбящите близки. Павел описва времето, когато праведните мъртви ще бъдат със своя Господ в 1 Солунци 4:16-18 и завършва с думите: "И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи".

Това е съвършената, боговдъхновена картина на истинска утеха и е необходимо ясно да разберем кои думи според Павел могат да донесат такава утеха. Предните два стиха разкриват тези думи: "Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и
при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа".

Тук Павел описва без ограничение начина и средствата, чрез които ще отидем при Господа. Не
пренебрегвайте думите "и така" в твърдението му. Те означават "по този начин." Чрез тези малки думи Павел изключва всеки друг начин да бъдем с Господа. Когато описва идването на Исус и възкресението на светиите като начин и средство да бъдем с Господ, той автоматично изключва всички останали средства за постигането му. След това ни увещава: "насърчавайте се един друг с тия думи."

Повтарям, не може да получите утеха от псевдохристиянското вярване, че някакво невидимо, неосезаемо същество напуска тялото при смъртта, за да бъде наказано или възнаградено. Успокоява ли ви вярата, че неспасените ви близки страдат в неугасимия огън? Има ли утеха в картина, при която обичните гледат от небето сърцераздирателните обстоятелства около живота на оставените от тях близки? Не е чудно, че Павел е толкова конкретен в описанието на второто пришествие на Исус и на възкресението, като единствен начин, чрез който някой може да бъде с Господ след смъртта, а и като единствен начин да бъде утешен от загубата на близките си.

Чудесното заявление на Павел посочва славния факт, че смъртта и гробът не са края. Ще има събуждане от този смъртен сън. Праведните ще получат дара на безсмъртието, но всичко това ще се случи "в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие" (1 Коринтяни 15:52, 53). Исус казва: "Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане." (Йоан 5:28, 29).

Всички мъртви ще се вдигнат, за да посрещнат великия указ на съда. Независимо дали са заспали 1 000 години или пет минути преди Исус да се яви, този сън ще им се струва само като частица от секундата.

Някои се съмняват, че Христос ще е в състояние да възстанови разрушените, изгнили тела на всички мъртви от миналите епохи. Някои тела са разпръснати на парчета при експлозии, други са изгорели в пожари, а мнозина са в дълбините на морето. Ще представлява ли проблем за могъщия Създател на живота да върне всяка душа и да възстанови всяка личност? Със сигурност не. Този, който е преброил и космите на главата ни и се грижи за врабчетата в небето, няма да изпита трудност да възстанови и идентичността на всеки човек.

Възможно е да не можем да схванем този процес, но въпреки това можем да повярваме в него. Има много неща като телевизията и компютрите, които са необясними за средноинтелигентния човек, който ги използва, но това не му пречи да им вярва. Ако повечето от нас се объркват от обикновената електроника, не би трябвало да очакваме да схванем тайните на силата на възкресението. И все пак можем да имаме пълна увереност, че Бог може и ще възстанови живота на всички мъртви.

Разбойникът на кръста


Нека погледнем едно от главните възражения, издигнати срещу Библейското учение за смъртта и душата. Има няколко неясни текста, които могат да бъдат разбрани само в светлината на всички останали стихове по този въпрос. Един такъв пример намираме в преживяното от разбойника на кръста. На пръв поглед изглежда, сякаш Исус казва на умиращия престъпник, че той ще отиде на небето в същия ден, в който е умрял.

В контекста разбойникът се обърнал към Исус в последния момент от живота си: "Господи Исусе, спомни Си за мене, когато дойдеш в царството Си. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:42, 43).

Противоречи ли този текст на всички останали стихове, които прочетохме по този въпрос? Със сигурност звучи така, сякаш Исус и разбойникът ще отидат още в същия ден в Божието присъствие. Нека оставим другите текстове да изяснят мистерията. Три дни след като казал това на покаялия се разбойник, Исус срещнал Мария близо до отворения гроб. Когато тя паднала в нозете Му да се поклони, Исус й казал: "Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог" (Йоан 20:17).

Това твърдение на Исус ни довежда до истинска загадка. Ако Той още не бил отишъл на небето, как би могъл да увери разбойника три дни преди това, че те ще отидат заедно там още през същия ден? И обърнете моля внимание, че раят и тронът на Отца са на едно и също място. Йоан пише, че дървото на живота е разположено "всред Божия рай." (Откровение 2:7). След това в Откровение 22:2 той обяснява, че дървото на живота се издига като арка над реката на живота, която на свой ред извира от Божия трон. Това определено поставя Божието присъствие в рая. Очевидно, ако Исус не бил отишъл при Своя Баща до времето на възкресението Си, следователно не би могъл да възлезе там в деня, когато умрял три дена по-рано.

Тази тайна лесно може да бъде разгадана, когато разгледаме контекста на Лука 23:43. Трябва да знаем, че оригиналните ръкописи на Библията били писани в непрекъсващ ред. Нямало е разделяне на думи, изречения, стихове или глави. През 1611 г. когато била преведена версията на крал Яков, учените отделили думите, сложили препинателни знаци и разделили писанието на стихове и глави. Тези мъже не били боговдъхновени, въпреки че свършили огромна работа с поставената им задача. По необходимост те често поставяли запетаи, за да придадат смисъл на превежданите думи. В Лука 23:43 те добавили запетая преди думата "днес", която обръща смисъла на казаното от Исус така: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая".

В този случай запетаята би трябвало да бъде поставена след думата "днес", вместо преди нея. Тогава изречението би трябвало да се чете така: "Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая". Това щяло да постави записаното тук в пълна хармония с останалата част от Библията.

С други думи, Исус казвал на разбойника: "Уверявам те именно днес, когато изглежда така, сякаш никого не мога да спася, когато дори Моите ученици са Ме изоставили и умирам като осъден престъпник, давам ти уверението Си днес, че ще бъдеш с Мене в рая".

Това не е ли подправяне на святия доклад? Не. Преводачите не били по-вдъхновени от Бога, отколкото сме ние. Само оригиналните автори на Библията били вдъхновени. Поставянето на запетая след думата "днес" е толкова вярно спрямо оригиналния текст, колкото и поставянето й преди думата. Единствената разлика е, че в единия случай тя носи пълна хармония с Писанията, а в другия - безнадеждно противоречие. Не е необходима свръхестествена намеса, за да решим кое е правилното място на запетаята.

Имайте предвид, че разбойникът помолил Исус само да си спомни за него, когато дойде в царството Си. Той не поискал някаква награда в деня на наближаващата си смърт. По същия начин откриваме и как големия апостол на езичниците предчувства отиването си от този свят: "Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих; ОТСЕГА НАТАТЪК се ПАЗИ за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде В ОНЯ ДЕН; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали НЕГОВОТО ЯВЛЕНИЕ." (2 Тимотей 4:6-8)

Точно както покаяният разбойник и помазаният Павел съсредоточили надеждата си към вечната награда при идването на Христовото царство, така Исус може да се спомни и за нас в онзи ден.

Name:

Email:

Prayer Request:


Share a Prayer Request
Name:

Email:

Bible Question:


Ask a Bible Question


Recent Articles