ОБЪРКВАЩИТЕ СТРАТЕГИИ НА САТАНА

ОБЪРКВАЩИТЕ СТРАТЕГИИ НА САТАНАBy Joe Crews

ОБЪРКВАЩИТЕ СТРАТЕГИИ НА САТАНА


Представете си, че трябва да резюмирате цялата Библия само в две думи. Кои бихте избрали? Мислил съм над това и смятам, че най-точният отговор навярно са грях и спасение. В края на краищата Сатана се е включил в действието много рано и е накарал човека да съгреши, ограбвайки му спасението. В случая това е и повратна точка за човешкото семейство. Бог е поставил всичко на основата на подчинението. Осигурил е всички чудесни дарове - живот, праведен характер, власт над земята и чудесен дом в райската градина. След това е обещал на първите хора, че благословенията Му няма да свършат, но само при едно условие – ако бъдат послушни, ще живеят, но ако не са послушни, ще умрат.

Знаем, разбира се, какво се е случило след този ултиматум. Адам и Ева се поддали на изкушението и грехът се установил на нашата красива планета. От този момент нататък се разразява велика борба между Христос и Сатана, между истината и заблудата, между послушанието и непослушанието. Всяка книга и глава от Библията разказва за Божия велик план за възстановяване на човека до първоначалното му положение на послушание. "Ще бъде наречен Исус, защото Той е, който ще спаси людете си от греховете им" (Матей 1:21) Грехът е непослушание спрямо Божия закон.

Понякога хората питат: "Защо да се безпокоим за външните си действия и постъпки? Бог не се ли интересува много повече от сърцето, отколкото от външното поведение?" Наистина тези неща не могат да бъдат разделени. От самото начало Бог е постановил послушанието да бъде великия изпит за любов и вярност. Никой не може да каже, че Бог не се е интересувал от поведението на първите ни родители. Техните външни действия показват разделеното им сърце. Ето защо Исус казва: "Ако ме обичате, ще пазите заповедите Ми." (Йоан 14:15)

Целта на небесната програма е хората да бъдат спасени от нарушаването на Божия закон, като Божествената любов се вкорени чрез вяра в сърцата на истинските християни. В последната книга на Библията отново се поставя въпроса за послушанието. Всяка душа ще получи печата на Бога или белега на звяра. Отново изпитът е свързан с послушанието към закона чрез вяра. Основната характеристика на изкупените според книгата “Откровение” е, че те пазят Божиите заповеди. Условието, което Бог е поставил на човека, за да остане в Едем, става условие за връщането му в рая. "Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус." (Откровение 14:12) "Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса." (Откровение 12:17) "Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при Дървото на живота и да влязат през портите в града." (Откровение 22:14)

Същността на проблема е, че Бог желае да има хора, на които да бъде поверен вечният живот. Замисляли ли сте се, че на взетите при идването на Исус хора няма да бъде отнето правото на избор? В Библията имаме уверение, че нещастието няма да се появи втори път. Няма да има повторение на 6000-годишната история от трагедия и смърт. Не защото няма да има избор, а защото Бог няма да вземе в небето никой, който би избрал да съгреши. Ангелите ще бъдат сигурни, че небето е безопасно място, поради живота, който са имали светиите в този свят, преди да им бъде дадено безсмъртие. Няма да има риск от повторение на кошмара с греха. Проверката на тази земя ще гарантира това.

Стратегията на Сатана цели вкарването на хората в грях. Той знае, че нищо, което причинява поквара, няма да влезе в Божието царство и че грехът е единственото такова нещо в Божиите очи. Убеден съм, че Сатана е разбрал този принцип дълго преди апостол Павел да го запише в Римляни 6:16: "Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате - било то на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?" Моля да забележете, че ставате слуги на онзи, на когото се покорявате. Ако се покорявате на Бога, значи сте слуги на Бога; ако престанете да се покорявате на Бога, преставате да Му бъдете слуга. Планът на врага е да ви накара да му се покорявате и да му станете слуги.

Дяволът не се интересува защо не се покорявате на Бога, за Него е достатъчно да го правите. Дори в името на религията. Правили са го някои от най-религиозните хора в историята. На практика те са способни да измислят най-религиозните причини за непослушание. Исус говори многократно за онези, които ще бъдат виновни за подобно парадоксално поведение. Той заявява: "В оня ден мнозина ще Ми рекат: “Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела?” Но тогава ще им заявя: “Аз никога не съм ви познавал. Идете си от Мене вие, които вършите беззаконие." (Матей 7:22, 23)

Исус старателно подчертава, че тези самохвални претенденти са били много религиозни хора. Всичко са вършели в името на Исус, а са отхвърлени като недостойни за небесното царство. Защо? Какъв е проблемът им? В предходния стих Господ ясно заявява, че независимо колко много говорят за Него, те не вършат "волята на Отца Ми, Който е на небесата". Свидетелството им на вид е силно, но те не вършат Божията воля.

Исус допълва мисълта си в Матей 15:9, където говори за фарисеите: "Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди." Колко ли са били шокирани слушателите Му, когато са чули за първи път, че много от хората, които Му се покланят, ще бъдат изгубени. Възможно ли е поклонението на Бога да бъде погрешно? И защо да бъде считано за напразно и безсмислено? Исус обяснява, че не може да го приеме, защото те са отхвърлили Неговите заповеди заради човешки поучения. Колко интересно! Очевидно е, че Христос признава послушанието чрез вяра като най-висшата и най-приемливата форма на поклонение.

Успял ли е някой да намери приемливо извинение за непослушанието си спрямо Бога? Естествено хората от миналото са изфабрикували някои добре звучащи в собствените им уши извинения. Мисля си за Саул, когото Бог избрал за първи израилев цар. В много отношения той бил велик човек. Спомняте ли си обаче какво става, когато Бог го изпраща да се бие срещу амаличаните? Тези хора били толкова покварени, че Бог наредил на Саул да ги унищожи напълно. Нищо не е трябвало да се взема като сувенир или плячка от този военен поход. Заповедта на Бога била ясна и точна.

Защо тогава Саул решил да запази част от най-хубавия и охранен добитък? След сражението той дал следното обяснение на пророк Самуил след - Самуил го попитал: "Що значи това блеене на овци в ушите ми и тоя рев на говеда, що слушам?”, а Саул отговорил: “От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овцете и от говедата, за да пожертват на Господа, твоя Бог; а другите обрекоха на изтребление." (1Царе 15:14, 15)

Независимо колко логично звучат, тези думи са пълни с непочтени намерения и лицемерие. Първо, Саул обвинил "людете" за пощадяването на животните, опитвайки се да прехвърли отговорността си за акта на неподчинение. Отговорността обаче е негова, защото той е получил заповедта от Бога. След това се опитал да омаловажи работата, тъй като "останалото" от Божията заповед било изпълнено. Направено било само едно отклонение, защо трябва да се прави на въпрос. Освен това животните не са за тях - те щели да ги използват за поклонение на Бога!

Не пропускайте да обърнете внимание на значението на това обяснение. Саул не се покорява на Бога с цел да Му се поклони! Дали Бог приема подобен аргумент? Самуил отговаря: "Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността - от тлъстината на овни." (стих 22) Отново виждаме, че за Бог послушанието е изключително важно. Въпреки че Саул е имал вероятно най-убедителните религиозни причини за своето непослушание, Бог го отхвърлил категорично, като в същото време отхвърлил Саул и като цар на Израил.

Днес не правим ли същото? Огледайте се и вижте как святите часове на съботата се предлагат седмица след седмица на един свят, нуждаещ се от почивка. В самото сърце на Своя морален закон, изписан със собствената Му ръка, Бог е гравирал най-дългата и най-подробната от всичките Си заповеди. Тя е изразена толкова ясно, че не оставя място за съмнение: "Седмият ден е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа." (Изход 20:10) Дори дете може да разбере тези думи. Въпреки това, когато започне седмият ден, милиони хора продължават да търгуват и да се занимават с бизнеса си както обикновено и нарушават специалната Божия заповед.

Кои са тези милиони, които се осмеляват да не зачитат заповедта на своя Създател? Много от тях са религиозни хора, които ще отидат на църква на следващия ден, ще пеят химни, ще се молят, ще дават дарения и ще коленичат в поклонение на Бога, чийто закон нарушават всяка седмица. Някои дори не разбират, че почитат една езическа традиция повече, отколкото Божието нареждане; но голям брой от тях знаят много добре, че не се покоряват на една от вечните заповеди на Бога. За такива хора Исус говори с обезпокоителна прямота: "Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди."

Като евангелизатор от години слушам разсъжденията на много религиозни хора, които нарушават съботата. Много от тях са набожни и искрени и изповядват голяма любов към Бога. Дали обаче наистина Го обичат? Проблемът е, че днес има повърхностно, сантиментално определение за любовта. Всички сме виждали стикерите, залепени на броните на колите, които дръзко заявяват: "Усмихни се, ако обичаш Исус", "Дай сигнал, ако обичаш Исус" или "Махни с ръка, ако обичаш Исус". Това не са думи на Исус! Той казва: "Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми." Това вече е достоверно. Това е вярно. Плиткото празнословие на много съвременни религии представлява всичко друго, но не и любов.

Двете стратегии на Сатана


Как Сатана кара повечето религиозни хора да грешат? Преди да разгледаме неговите две най-ефикасни стратегии, трябва да знаем, че имаме работа с най-големия измамник, който съществува. Като такъв той често използва съчетанието от добро и зло за осъществяването на целите си. Той няма нищо против употребата на евангелието, стига това да му помогне в постигането на крайната му цел.

Сатана не е написал Библията, но е “надзъртал през рамото” на хората, които са я писали, и е запомнил всяка нейна дума. Често цитира стихове от нея, както когато изкушава Исус в пустинята. В този случай много точно цитира псалмиста, че ангелите ще ни пазят, да не би да ударим крака си в камък. Обърнете обаче внимание, че погрешно прилага стиха, като кара Исус нарочно да скочи от кулата на храма и да провери дали ангелите ще Го спасят.

Този хитър ход на изкривяване на Писанията е в основата на двете специални стратегии, които Сатана използва, за да кара християните да не се покоряват на Божия закон. Първият аргумент е следният: тъй като в Библията се казва: "Блажени онези, които изпълняват Неговите заповеди; защото те ще ядат от дървото на живота", най-важното нещо за спасението на човека, е чрез вяра да се покорява на закона с помощта на Светия Дух (Откровение 22:14). Ако изпълняваме с Божията сила и присъствие всеки детайл от закона, ще имаме вечен живот.

Звучи ли ви познато? Има ли някаква истина в подобно твърдение? Наистина, много е важно да се покоряваме на заповедите. Не е ли втъкана обаче голяма грешка в това схващане? Истината е, че никой не може да направи себе си достатъчно добър, за да заслужи спасението. Подобна доктрина се класифицира като законничество и е пълна антитеза на Божия начин за спасение. Тя е основа на всяка нехристиянска религия и е измамила милиони последователи на Христос.

Вероятно бихте попитали как подобна доктрина може да доведе до още по-голямо нарушаване на Божия закон. Няма ли всъщност да мотивира повече хора да пазят внимателно заповедите, за да бъдат спасени? В този случай отговорът е "не". Разбирате ли, Сатана знае много добре, че всичко се е променило от Едемската градина насам.

На Адам му е било хиляди пъти по-лесно да се покорява на закона, отколкото на нас. Неговото естество е било чисто, непаднало в грях, без склонност към зло. Всички изкушения са били извън самия него. В нашето унаследено греховно естество най-големите ни изкушения са вътре в самите нас. Сатана обаче е измамил също като Адам и Ева, милиони хора, че могат да избегнат греха, като се опитват все по-стриктно да се покоряват на Бога. Те неистово се стремят към все по-голям контрол над греховните си наклонности, но отново и отново се провалят в своите плътски усилия. Накрая решават, че не е възможно да победят греха и че Бог изисква нещо, което не е постижимо. Резултатът от това е все по-голямо нарушаване на Божия закон.

Помислете за момент. Представете си, че можете да спазвате всяка една от Божиите заповеди от този момент нататък до края на живота си. С други думи, няма да направите една-единствена грешка, нито да извършите някакъв грях, докато сте живи. Дали това ще ви спаси? Разбира се, че не, защото вече сте извършили грехове, преди да предприемете тази бъдеща програма на пълно послушание. Следователно вие сте осъден на смърт от миналите си прегрешения. Колкото и добре да се държите, това не може да промени доклада за лошото ви поведение в миналото. Само един човек на тази земя е живял съвършен живот и не е извършил нито един грях. Докладът за живота на Исус е безукорен. Нашият е пропит и зацапан от непрестанните ни провали спрямо Божия стандарт за пълно послушание. Никой от нас не може да застане пред Бога със своето минало. Знаем, че Той няма да приеме нищо друго освен съвършена праведност в помисли, думи и дела, а никой от нас не притежава такава. Ако не ни бъдат вменени по някакъв начин заслугите на святия и непорочен живот на Исус Христос, няма никаква вероятност да бъдем спасени. Колко благодарни трябва да бъдем, че са необходимите за това мерки вече са взети чрез благодатта на нашия Господ!

Един от най-удивителните текстове в Библията е в Римляни 5:10: "Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели..." Нека спрем и проучим тази част на стиха, защото в нея се съдържа най-важната вест в цялата Библия. Там се казва, че сме станали врагове на Бога, когато сме съгрешили. Примирението с Него е необходимо, ако за нас има някаква надежда. За да се премахне грехът, който ни отделя от Бога, е необходимо изкупление. В текста се казва, че само смъртта на Исус Христос – Божия единороден Син - може да осъществи подобно примирение.

Как кръстът премахва враждата и възстановява връзката между Бога и човека? Какво понася Исус на този кръст? Той поема върху Себе Си вината на всеки потомък на Адам и Ева. На практика предлага на всеки от нас да направим замяна. Той взема нашата смъртна присъда и я понася на кръста, изтърпявайки възмездието за нашия грях. В същото време обаче, когато понася наказанието ни, Той покрива страшния доклад за миналите ни прегрешения. Осъществява това, като ни вменява заслугите на собствената Си съвършена праведност. От какво се отказваме и какво приемаме от Него? Отказваме се от смъртта в замяна на Неговия живот; в резултат Бог се отнася към нас така, сякаш никога не сме съгрешавали, а към Исус на кръста - така, сякаш Той е виновен за всичките ни грехове.

Сега разгледайте останалата част от Римляни 5:10. След като описва примирението, произлизащо от смъртта на Исус, ап. Павел продължава: "... колко повече сега, когато сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот." Моля, забележете, че имаме нужда и от живота, и от смъртта на Исус, за да постигнем пълно спасение. Миналите ни грехове се покриват от вменяването ни на Неговата изкупителна смърт, а бъдещите ни победи се осигуряват чрез придадената ни правда от безгрешния Му живот в плът.

Ние не можем да променим или да подобрим доклада на делата си, който не е в наша полза. Той може само да се анулира чрез доклад на Неговата съвършена праведност. Всяко наше действие в бъдеще може да бъде променено чрез победоносния живот, който Той е живял в греховното човешко естество. Всичко това ни кара да се замислим за втората стратегия, която Сатана използва, за да накара хората да грешат.

Капанът на евтината благодат


В своята добре замислена кампания големият измамник предлага следната идея: "Никой няма да бъде спасен, като пази закона. Ние не се оправдаваме с дела, а по благодат, чрез вяра. Не сме под закон, а под благодат. Пазенето на заповедите не ни е нужно, щом обичаме Исус." Тук отново се вижда, че в това твърдение има истина. Но в него се съдържа ужасна грешка. Въпреки че не можем да се оправдаем чрез дела, не сме свободни да грешим.

Безчет хора са в плен на това погрешно становище. Християните от всички деноминации и църкви горещо одобряват темите от първите няколко вечери по време на евангелизациите, но след като представя темата за закона и благодатта казват: "Господин Крюз, не ни говорете за старозаветния закон. Ние не се спасяваме чрез дела. Ние сме под благодат и пазенето на тези заповеди няма да ни спаси." Разбирате ли проблема? В своето крайно отношение към законничеството тези искрени души стигат до идеята за евтина благодат и възгледите им стават почти парадоксални.

Колко е трудно да се намери баланс по въпроса за вярата и делата! Има две противоположни мнения и за дявола няма значение в коя крайност сме изпаднали. Това може да се оприличи на гребане в лодка с две весла, които се казват "вяра" и "дела". Ако някое от тях не върши работа, лодката започва да се върти в кръг. Много хора се движат в кръг, защото “нямат достатъчно тяга” от двата основни аспекта на спасението. Всъщност говорим за двата края на едно и също нещо. Ето защо по този въпрос не би трябвало да има спор. Истинската вяра винаги води към дела на послушание. Истинското оправдание неизменно донася освещение. В Библията се заявява, че "вяра без дела е мъртва." (Яков 2:26)

Големият ни враг, дяволът, хитро се възползва от двете възможни крайности на доктрината за оправдание чрез вяра. Той е изопачил "праведността" в законничество и е превърнал "вярата" в евтин заместител, който не води до съобразяване с Божията воля.

В Писанията четем за три вида вяра. Едната е вярата, която имат демоните, но ап. Яков ясно дава да се разбере, че тя не ни ползва. Това е само интелектуално съгласие, че има Бог. Това не може да спаси никого. Вторият вид вяра в известен смисъл ползва личността, но в основата си е погрешна. Чудесна илюстрация за нея е шофьорът, който вижда знака "стоп" на кръстовището. Той има вяра в знака и спира колата. Защо обаче спира? Защото се страхува да не бъде блъснат от друго превозно средство. Или се страхува, че полицията може да наблюдава от някой ъгъл и да го глоби. Тази вяра обаче също не е приемлива за Бога, защото в основата й стои страхът.

За съжаление вярата на много християни прилича на авариен изход. Те знаят, че в края на пътя има пожар и не искат да се изгорят. Затова и се насилват да извършат всички добри неща, които смятат, че вършат добрите хора. Това е друг вид законничество, за който говорихме и преди.

Третият вид вяра, единственият вид, който Бог приема, е представена в Галатяни 5:6: "Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действа чрез любов." Ето това е истинският мотив за всяко действие на послушание и съобразяване с Божия закон!

Грехът и християните


Любовта е дълбоко в сърцето на тези, които истински приемат Бога. Но нека първо прочетем едни от най-силните изказвания, записани от боговдъхновените писатели. Преди всичко на великия ученик на любовта - Йоан - ученикът, който се е облягал на гърдите на Исус. Без съмнение той е бил най-сърдечният и най-милостивият от дванадесетте ученици. Написал е много повече за любовта, отколкото всички останали писатели на Новия завет.

Първо, трябва да прочетем най-простото и сбито определение за греха в Свещеното Писание. Ап. Йоан заявява: "Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие." (1Йоаново 3:4) Моля ви да запомните този стих, защото сега ще говорим за греха и ще използваме това изключително определение за него. Текстът е много ясен, но е необходимо да изясня думата "закон" в този стих. За какъв закон става дума? Ап. Павел отговаря на този въпрос в паралелна дискусия за греха в Римляни 7:7: "Тогава - що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона; защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал “Не пожелавай”. Тук апостолът цитира директно Десетте заповеди и заявява недвусмислено, че грехът е нарушаване на закона.

Докато четем 1 Йоаново 3 глава, помнете, че думата “грях” е дефинирана в четвърти стих като нарушаване на моралния закон в Декалога. Стих пети продължава дискусията: "И знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях." Какво трябва да вземе Исус от нас? Греховете ни. Какво е грях? Нарушаване на Десетте заповеди. Следователно Той дойде, за да ни спаси от нарушаването на тези заповеди. Той дойде, за да ни предпази от съгрешаване.

След това Йоан започва серия от радикални изказвания за истината, които смущават много съвременни християни. Той казва: "Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал." (стих 6) Колко силно изказване! Някои хора са прочути с дръзките си проповеди, но никога не съм чувал по-силни думи от когото и да било - пророк или проповедник. Възлюбеният Йоан всъщност заявява: "Всеки, който не се съобразява с Божиите заповеди, никога не е виждал Исус и не знае нищо за Неговото спасение." Не е ли шокиращо?

Почакайте. Има и друго нещо, още по-силно. Следващият стих: "Дечица, никой да не ви заблуждава; който върши правда е праведен, както и Христос е праведен. Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. За това се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола." (стихове 7, 8) Йоан смело показва разликата между фалшивите и истинските последователи на истината.

Между другото в думите "никой да не ви заблуждава" е вложен много голям смисъл. Те насочват вниманието ни към факта, че онова, което ще последва веднага е темата за голяма измама и заблуждение. В Матей 24:4 учениците питат Исус за знаменията на Неговото пришествие и в четвъртия стих Той отговаря: "Пазете се да не ви заблуди някой." След това представя ужасното объркване, свързано с ученията на последното време. Следователно можем да очакваме, че това неразбиране ще бъде свързано с основната доктрина - оправдание чрез вяра. Въпросът за греха ще бъде тълкуван погрешно. Учението за послушанието и закона ще бъде погрешно разбирано и проповядвано.

Ап. Йоан ни приканва да се вслушаме в предупреждението, че нито един праведен човек няма да престъпва съзнателно Божиите заповеди. В изказването си той твърди, че тези, които правят това, ще действат, подтикнати от дявола, и изобщо няма да са истински християни! После добавя думите, обект на обсъждане между теолозите и между обикновените вярващи: "Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в Него( и не може да съгрешава; защото е роден от Бога." (стих 9). Това е Исус. Той обитава в сърцето на напълно покаяното Божие дете. Докато е там, човек не може да съгреши. За да съгреши, той трябва да изгони Исус от сърцето си. Христос не е слуга на греха и не може да присъства в човек, който съзнателно нарушава заповедите на Бога. Йоан не казва, че християните губят правото си на избор, но подчертава, че Христос престава да обитава в сърцето на самоволния нарушител.

Нека изясним проблема със съгрешаването. Странно учение се е промъкнало в християнската църква чрез ученията на Блажени Августин и Джон Калвин. Тази система от фалшиви убеждения поддържа идеята, че можем да живеем като съзнателно не се покоряваме на Бога и въпреки това да имаме увереността, че сме спасени. Това просто не е вярно. Независимо от всичко, милиони хора са повярвали на изкривеното схващане, че оправданието променя положението ни пред Бога, но не и състоянието ни.

Според Калвин Бог ни приема чрез оправданието дори когато продължаваме да грешим съзнателно. В крайна сметка казва, че изкуплението ни спасява в този живот от резултатите на греха, но не и от самия грях. Всъщност според това изкуплението не променя толкова много естеството на християните по отношение на греха, колкото променя естеството на греха по отношение на християните.

По някаква причина след приемането на Исус грехът вече не е същият смъртоносен фактор, какъвто е бил преди. Излиза, че извършването на грях от непокаян човек го обрича на унищожение, но извършването на същия грях, след като е "спасен", не може да го изпрати в ада.

Ето как според тази доктрина се променя естеството на греха вместо естеството на грешника? Това не е ли игра с религията? Оправданието никога не може да покрие грях, който продължаваме да извършваме. Оправданието ни осигурява напълно ново сърце и живот чрез покаянието, което ни помага да започнем отново своя духовен живот. Не можем да бъдем оправдани, ако грешим умишлено. Оправданието не е дреха, под която можем да прикрием постоянните си грехове. То е духовно обновление, което премахва вината и силата на греха.

Добре разберете: истинската вяра винаги води към добри дела. “Без дела вярата е мъртва.” Исус е дошъл на този свят, за да спаси Своите чеда от греховете им, а не във греховете им. В Библията се говори много за греха и никога не се казва нещо хубаво за него. Например никога няма да прочетете в Писанията, че трябва да намалим количеството на извършените от нас грехове. Никъде не сме поучавани само да намалим непослушанието си, без да го прекратим напълно.

Грехът никога не може да бъде извинен с нищо в Божиите очи. Необходимо е напълно да го отхвърлим и да изоставим всички постъпки, за които знаем, че са грях. Исус казва: "Иди си и не съгрешавай повече." Той не казва: "Върши по-малко грехове." Ап. Йоан не пише: "Дечица, пиша ви тези неща, за да грешите все по-малко и по-малко." Той пише: "Това ви пиша, за да не съгрешавате повече."

Възлюбеният Йоан не използва юмруци, когато пише посланието си за греха, но никой съвременен проповедник не го е казал по-силно от него. Той заявява: "Който върши грях, от дявола е!" (1Йоан 3:8) Тази глупост, че Бог ни счита за праведни, когато умишлено не Му се покоряваме, не се подкрепя от Библията. Евангелието е Божия сила за спасение и тази сила може да ни спаси от всичкия грях както и от част от греха. Защо да вярваме, че всемогъщият Бог ще ни прости непрестанния грях и ще ни остави под негово влияние? Това ще Го направи наш съучастник в греха.

Съдени според делата


Накрая нека разгледаме факта, че съдът се извършва на базата на нашите дела. Библията е пределно ясна по този въпрос. Ап. Йоан пише: "Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е Книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите... И те бяха съдени всеки според делата си" (Откровение 20:12, 13)

Как можем да съгласуваме тези думи с Божията любов и милост? Оправданието чрез дела като основа на съда не противоречи ли на Библията? Съвсем не, ако вземем предвид начина, по който ще бъдат съдени делата. Наложително е да разберем как точно Бог ще измерва и изпитва постъпките на всяка личност. От какво зависи дали те ще бъдат приети, или не? Според количеството им? А ако сме извършили достатъчно добри дела в живота си, ще получим ли небесното царство? А ако добрите ни дела не са достатъчно, ще бъдем ли отхвърлени?

В планинската си проповед Исус Христос споменава една значителна група хора, които искат да влязат в Божието царство: "В оня ден мнозина ще Ми рекат: “Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име извършихме много велики дела?” Но тогава ще им заявя: “Аз никога не съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие!" (Матей 7:22, 23)

Внимателно претеглете думите на молителите в последното време. Исус не оспорва и не отрича истинността на това, което казват. Те се гордеят, че са извършили много дела. Тук не липсва количеството. Очевидно делата не са преценявани на базата на тяхното количество - отказано им е да влязат. Озадачаваме се още повече, когато четем какви точно дела са извършили те: "велики", както и "много". Качеството им, изглежда, е добро. Вероятно някои от тях са дарили милиони за построяването на нова църква; въпреки това обаче не са допуснати. Загадката се задълбочава. Какъв друг фактор може да повлияе суровата присъда: "Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие"?

Отговора намираме в последната книга на Библията; и когато го прочетем, всичко става ясно. В Откровение 3:15 Бог казва: "Зная делата ти". Разбира се, че знае, защото Той ги е записал и ще бъде последният Съдия. Нека продължим: "Зная делата ти, че не си нито студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък - нито топъл, нито студен, - ще те избълвам из устата си." (Откровение 3:15, 16)

Тук е ключът към проблема! Делата ни ще бъдат съдени накрая, но не по значение или по ръст. Но според тяхната топлина! С други думи, послушанието ни трябва да произлиза от сърце, което гори от любов и преданост към Бога. Мотивите ще бъдат разкрити и изследвани от всевиждащото Му око. Нито вида, нито количеството на човешките дела ще имат стойност в онзи ден, освен ако са извършени от дълбока връзка на любов към Исус.

Тук стигаме до парадокса на темата вяра-дела. Или делата нямат никаква стойност, или струват всичко. Те са или сладък мирис на тамян пред Бога, или мерзост. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МОТИВИТЕ И ОТ ТОВА, КОЙ ОСИГУРЯВА СИЛАТА ЗА ТЯХНОТО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ. Делата на плътта са човешките усилия за самоспасение, а делата на любовта, произлизащи от присъствието на Светия Дух, са точно обратното. Те стоят като автентични препоръки за истинската вяра и любов.

Бог не е променил това още от Едемската градина. Той изисква същия вид послушание. Единствената разлика е, че в Едем нашите святи, непаднали в грях прародители са имали по природа силата да се покоряват. За съжаление като потомци на падналите в грях Адам и Ева ние унаследяваме плътското им естество, което не може да се покорява на Божия закон освен чрез ЧУДОТО НА ПОКАЯНИЕТО и "ХРИСТОС В НАС". Ето защо Исус заявява: "Ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство" (Йоан 3:3), а на богатия младеж, който пита: "Какво да направя, за да бъда спасен?", Господ отвръща: "Пази заповедите." (Матей 19:17)

Няма противоречие в тези две изказвания. Никой не може да бъде спасен, ако не преживее новорождението чрез Светия Божи Дух, и никой не може да се спаси, ако съзнателно нарушава заповедите. Тези две неща са двете страни на едно и също спасение.

Истината в тези две становища е, че никой не може да се покорява на Бога, ако не е новороден от Духа, и че никой няма нарочно да откаже да се покорява, ако Божия Дух го води. Дано никой не ви заблуди, че делата не са от значение или че не са нужни, или че спазването на Божиите заповеди е законничество. Проучете мотивите на сърцето си много внимателно и определете скритите корени на плодовете, които красят християнския ви живот. Ако съгласието с Божия закон блика спонтанно от радостната и непрекъсната връзка с Христос, то който и да се опита да ви обвини в законничество, ще бъде разобличен като съдник и ще се самоосъди. Вашите дела, мотивирани от любов ще бъдат антитеза на законничеството. "Защото сме Негово творение, създадени в Исус Христос за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." (Ефесяни 2:10)

Name:

Email:

Prayer Request:


Share a Prayer Request
Name:

Email:

Bible Question:


Ask a Bible Question


Recent Articles