ЗАЩО БОГ КАЗВА: “ПОМНИ!”?

ЗАЩО БОГ КАЗВА: “ПОМНИ!”?By Joe Crews

Какво ще направи Той?

Много анкети и изследвания потвърждават, че най-популярната форма на съвременния спиритизъм е отричането на историята за сътворението. Седемдесет и два процента от анкетираните проповедници изразяват различна степен на съмнение в това, че светът е бил създаден според библейския доклад. Това огромно неверие води до отхвърлянето и на други основни учения на християнството като непорочното зачатие на Исус и изкуплението.

Интересно е да се отбележи, че Бог очевидно е очаквал голяма борба във връзка с доклада за сътворението, записан в книгата Битие, в който се твърди, че материалният свят е създаден от Бога само чрез изговарянето на заповед - нещо, в което днес мнозина не вярват, а други открито изразяват своето съмнение. И дори тези, които го прочели и повярвали в него, скоро след това забравили този чуден факт заради объркващото влияние на милиони фалшиви богове, възникнали в последствие.

Ето защо било е необходимо Създателят да извърши нещо необичайно, за да запази знанието за могъщия творчески акт. Тази сила, повикала небето и земята в съществуване, би Го разграничила от всички фалшиви богове и техните подвеждащи твърдения. Какво ще направи Той, които би насочило човечеството обратно към началната седмица на сътворението, когато Той завинаги утвърдил Божествения Си авторитет?

Сътворението - знак за Божието върховенство

Бог избра да увековечи онази убедителна изява на творческа сила, като отдели седмия ден на творческата седмица като свят ден на почивка и възспоменание. Той щял да представлява невероятен пазител на Божия суверенитет – белег за правото Му да управлява като единствен и истинен Бог. В същото време, той щял недвусмислено да развенчае всеки бог, който не е създал небето и земята.

Писанията на пророците от Стария Завет са наситени с напомняния за Божията изключителна сила да твори. Давид пише: „Защото всички богове на племената са нищожества; а Йехова е направил небесата.” (Псалом 96:5). Еремия изразява това по следния начин: „Но Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар... Онези богове, които не са направили небето и земята - да! - те ще изчезнат...Той направи земята със силата Си” (Еремия 10:10-12).

Изрази ли Бог изключителната необходимост истината за сътворението да бъде запазена жива пред очите на света? Да, до такава степен, че записа в сърцето на великия Си морален закон заповедта за задължителното съблюдаване на съботния ден от всеки човек като знак за признаване на Неговия Божествен авторитет. Сред вечните принципи, формиращи основата на Неговото управление и отразяващи собствения Му съвършен характер, Бог записа думите: “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела. А на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях... затова Господ благослови съботния ден и го освети.” (Изход 20:8-12)

Какъв акт, подчертаващ божествената работа на сътвоврението! Веднъж в седмицата, докато земята се върти на оста си, съботата, пътувайки около земята, ще напомня за сътворението на всеки мъж, жена и дете. Защо Бог казва: “Помни!”? Защото да забравиш съботата, означава да забравиш и своя Създател.

Новорождението - творческа сила в действие

Освен доклада за сътворението на материалния свят, в Свещеното Писание намираме и вестта за силата на Бога да възстановява святостта на човешкото сърце. Очевидно двата процеса имат един и същ всемогъщ Източник. Изисква се точно толкова голяма сила, за да се доведе до обрат и възстановяване, колкото и за да се твори чрез изричане на думи. Апостолът казва: “...и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост...” (Еф. 4:24) Тъй като новорождението е най-важното нещо за оправданието на грешния, не е чудно,че библейските писатели постоянно ни напомнят за творческата сила, която отличава истинския Бог от фалшивите божества.

Сочейки назад към простия факт на сътворението, Бог изговори думите: “Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам.” (Езекиил 20:12)

Моля, забележете, че осветената събота трябваше да бъде знак на един осветен народ. Думата “освещавам” означава “отделям за свята употреба” (един ден, който да говори за Божията творческа сила) и трябваше да напомня, че Бог ще отдели един народ за свята употреба чрез възстановяването.

В светлината на тези факти е лесно да разберем защо дяволът предприел продължителна, отчаяна борба срещу седмия ден Събота. В продължение на почти шест хилядолетия той работи чрез силата на традицията, измамата и религиозната гордост, за да унищожи светостта на Божия специален печат на авторитет – съботата.

Като знак на Божието право да управлява, съботата провокира Сатана: “Ще възвиша престола си над Божиите звезди... ще бъда подобен на Всевишния.” (Ис. 14:13, 14) Сатана всъщност искаше от другите да се покланят на него. За да постигне тази своя цел, той трябваше да подкопае Божия авторитет, чийто знак беше съботата, както и твърденията Му че е Създател. Унищожавайки съботата, Сатана щеше да подготви пътя за установяването на една незаконна власт, основана върху фалшиви претенции за авторитет, символизиран чрез подправен ден на поклонение.

Борбата за авторитет

Забележително е да се проследи развитието на великата борба между Христос и Сатана през вековете. Авторитетът на Бога като Творец винаги е бил оспорван.

Сатана осъществява стратегията си чрез двойна атака срещу твърдението на Бог, че е Създател: чрез теорията за еволюцията с нейното учение за естествения подбор и чрез вековното си усилие да премахне спазването на седмия ден – съботата, която е белег на творческата мощ.

Всеки негов опит за дискредитиране на Божия авторитет е завършвал с горчив успех, надминаващ всички очаквания. Милиони са се превръщали в скептици или в агностици в резултат на Дарвиновото учение за еволюцията на видовете. Отхвърляйки грехопадението на човека, което изисква Спасител от греха, еволюцията се цели в основата на изкупителния план, както и във факта на сътворението.

Сатанинските атаки срещу съботата са довели милиони до пренебрегване на една от заповедите в Декалога, която Бог направи като специален тест на послушание спрямо целия закон.

На дявола са му били необходими векове, за да изобрети сатанинската си стратегия, с която да отклони от Бога милиони хора, които биха били предани на истинския Бог. Това не е станало чрез драматично обръщане от служенето на Бога към служенето на Сатана. Тайната е в умението да се спечели послушанието на човека чрез религиозна фалшификация. Сатана е разработил добре принципа в Римл. 6:16 дълго преди Павел да напише думите: “Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате.”

Послушанието е висша форма на посвещение и поклонение. Ако би могъл да накара хората да проявят непокорство към Бога, Сатана би имал шанса да ги спечели за своята кауза. Той е осъзнавал, че решителната битка трябва да се разиграе във връзка с Божия закон, представляващ основата на Божието управление. Но как да унищожи доверието в закона и да накара хората да се подчинят на него вместо на Бога? И коя заповед да атакува? Очевидно тази, която сочи към Божията творческа сила и към правото Му на върховенство. Като отличителен знак на истинския Бог, съботата винаги е била предмет на сатанинската омраза, а точно нея Господ бе избрал за тест на човешката вярност към Себе Си: “...за да ги изпитам - казва Той – дори ще ходят ли по закона Ми, или не.” (Изх. 16:4)

Тест за вярност към Божия закон

Тъй като Бог направи съботата тест за вярност към всичките десет даповеди, Сатана реши да я направи огромен проблем през вековете. Атакувайки Божия ден на поклонение - съботата, Сатана успя да пусне в действие своя изключителен план за спечелване доверието и послушанието на хората спрямо един фалшив ден за поклонение. Манипулирайки слабостта на нагаждащото се християнство, което постепенно въприело езическото влияние, Сатана постави своя шедьовър – световна църква – държава, която безмилостно да принуди съгласяване с фалшивата му система на поклонение.

Тъмната история на отстъпничеството започва с така нареченото “обръщане” на езическия император Константин. Един от почти първите актове на новопокръстения император християнин бе създаването на закон против спазването на съботата както и на такъв, който постановява почитането на първия ден от седмицата - ден, познат като див езически празник, посветен на поклонението на слънцето.

Сега няма да се спираме в подробности върху добре документираната история на папската църква и нейните събори, наложили спазването на езическия ден на слънцето със смъртна заплаха. През IV и V в. първият ден на седмицата е бил издигнат с папски декрет на мястото на истинската библейска събота.

За нещастие предразсъдъците и фалшивата информация са накарали хиляди християни да затворят очите си пред удивителните исторически доказателства за тази подмяна. Сатана твърде дълго е работил върху своя план и затова не е лесно фалшификацията да бъде разпозната и отхвърлена. През вековете той е усъвършенствал цяла серия от коварни и изкусно скроени аргументи, с които е насърчавал съобразяването с фалшивия ден на поклонение. И до днес той мрази съботата, която отъждествяна с истинския Бог.

Само когато разкрием тези атаки срещу седмия ден съботата, можем да разберем защо милиони продължават да спазват първия ден на седмицата – ден, в подкрепа на който няма нито един стох от Библията. Никой не се противопоставя на значението на записания от Божията ръка закон: „Седмият ден е събота на Господа... да не вършиш никаква работа”. И все пак милиони не се подчиняват. Никой не може да опровергае ясното доказателство за езическия произход на неделята, но милиони я спазват въпреки ясната заповед да се спазва съботата. Защо? Повтарям, че причината се корени в хитрите аргументи на Сатана, създали предразсъдък срещу святата събота на Господа. Нека сега разгледаме някои от по-основните заблуди, свързани с тези аргументи.

“Съботата е била само за евреите”

Тази лъжа е станала толкова популярна, че много християни наричат святия ден “еврейската събота”. В Библията обаче никъде не намираме подобен израз. Денят за почивка е наречен “събота на Господа” (Изх. 20:10), но никъде - “събота на евреите”. Лука беше езически писател от времето на Новия завет и често споменава неща, които са били свойствени за евреите. Той говори за “юдейската земя” (Деян. 10:22) и “юдейската синагога” (Деян. 14:1). Но моля, обърнете внимание - той никога не казва “съботата на евреите”, макар че многократно споменава думата “събота”.

Христос ясно учеше, че “съботата е направена за човека” (Марко 2:27). Факт е, че Адам бе единственият човек, съществувал по времето, когато Бог благослови и освети съботата (Битие 2:1-3). Близо 2000 години след сътворението в света нямаше евреи. Съботата никога не е била направена специално за тях. Исус използва думата “човек”, имайки предвид човечеството. Същата дума е използвана и във връзка с институцията на брака, който бе създаден пак при сътворението. Жената бе “направена” за човека точно както и съботата бе “направена” за човека. Никой не би и помислил дори, че бракът е направен само за евреите.

Факт е, че двете институции - бракът и съботата - бяха създадени от самия Бог още преди грехът да влезе в света. И двете бяха създадени за човека, и двете получиха особеното благословение на Създателя, и двете продължават да бъдат точно толкова валидни и святи сега, както и когато бяха осветени в Едемската градина.

Освен това Исус бе Този, Който създаде съботата в първата, творческата, седмица. Той имаше основание да твърди, че е “Господар на съботата” (Марк 2:28). И ако Той е “Господарят на съботата”, тогава тя трябва да е Господният ден. Според Откр. 1:10 Йоан получи видение в “Господния ден”. Единственият ден, който е наречен така и за който Бог твърди в Библията, че е Негов, е събота. Пишейки Десетте заповеди, Той го нарече “събота на Господа, твоя Бог” (Изх. 20:10), а в книгата на пророк Исая е наречен “Моят свят ден” (Исая 58:13).

Но не трябва да подценяваме факта, че този Бог, Който създаде света и направи съботата беше самият Исус Христос. В своето евангелие Йоан пише: “В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало... И Словото стана плът, и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.” (Йоан 1:1-3, 14)

Павел също посочва Исус като Творец: “...Неговият скъп Син, в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му..., защото чрез Него всичко бе сътворено.” (Кол. 1:13-16)

Заблудата, че съботата е била само за евреите, накарала мнозина да смятат, че е съществувала само за определен период от време след сътворението. Но дали това е така? В действителност съботата никога не е била само символ или сянка на нещо поради простата причина, че е била създадена преди грехът да влезе в човешкото семейство. Сенките и символите бяха въведени в резултат на греха и сочеха към освобождението от него. Такива бяха службите, символизиращи смъртта на Исус - Божия Агнец. Ако не беше грехът, нямаше да има жертване на животни. Тези приношения бяха премахнати, когато Христос умря на кръста, защото символите срещнаха своята същност (Матей 27:51). Но никой символ не е съществувал преди грехът да влезе в този свят. Затова съботата не бива да се смесва с церемониалния закон на символите и сенките.

Павел говори за временната система от наредби в Кол. 2:14-16 като за “враждебни” и “противни на нас”, свързвайки ги с приношенията на месо, вино и с годишните празници според закона, който бе “заличен”. Истина е, че в този текст той говори за съботи, но забележете, че ги нарича “съботни дни, които са сянка на бъдещите неща”. Най-малко четири съботи в годината бяха приковани на кръста, тъй като бяха сенки (символи) и изискваха особени приношения от месо и питие. Всички са описани в Лев. 23:24-36 и обобщени в стихове 37 и 38: “Тези са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне и хлебен принос, жертва и възлияние, всяко по определения му ден; освен Господните съботи...”

Писанието ясно разграничава годишните сянкови съботи и седмичните “съботи на Господа”. Церемониалните съботи бяха заличени на кръста, понеже бяха добавени по-късно вследствие на греха. Но съботата от закона с Десетте заповеди е била благословена и осветена преди грехът да навлезе в света и по-късно бе включена във великия морален закон, написан от Божия пръст. Тя е вечна по самото си естество.

“Просто да пазиш някой ден от седмицата”

Чрез този аргумент Сатана подготви света да приеме един заместител на съботата, която Бог бе осветил. На каменните плочи Творецът написа Своя велик, непроменим и вечен закон. Бог желаеше Неговата воля да бъде ясна и я изрази по най-добрия начин. Никой никога не е твърдял, че този закон е прекалено сложен за разбиране.

Повечето от Десетте заповеди започват с една и съща дума: “Не...”, но точно в сърцето на закона намираме четвъртата заповед, която е въведена с думата “Помни...”. Защо се различава от другите? Защото с нея Бог нареди да се помни нещо, което вече е съществувало, но е било забравено. Книгата Битие описва произхода на съботата с думите: “Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден Си почина... и благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” (Бит. 2:1-3)

Кой ден Бог благослови и освети? Седмият ден. Как той трябваше да се пази свята? Чрез почивка. Би ли могъл някой друг от останалите шест дни да се пази свята? Не. Защо? Защото Бог не нареди да се почива в другите дни, а да се работи. Божието благословение има ли значение? Разбира се. Родителите молят Бог да благослови децата им именно заради това. Те вярват, че това има значение. Седмият ден е различен от другите шест, защото носи в себе си Божието благословение.

Ето и още няколко въпроса: Защо Бог благослови именно този ден? Защото сътвори земята за шест дни. Това бе рожденият ден на света, паметник на едно могъщо дело. Четвърти юли е Денят на независимостта. Може ли да бъде променен? Не. Защото Декларацията за независимост е подписана на 4 юли 1776 г. Вашият рожден ден също не може да бъде променен. Той е запечатал вашето рождение, което е станало точно в този ден. Би трябвало да върнем обратно историята, за да променим него или Деня на независимостта, или съботата. Можем да наречем някой друг ден “Ден на независимостта” и можем да назовем друг ден “събота”, но това няма да ги направи наистина такива.

Дал ли е Бог някога на човека привилегията да си избере сам ден за свята почивка? В Библията Творецът твърди, че съботата е установена и запечатана чрез собствения Му Божествен избор и че не трябва да бъде променяна. Четете Изх. 16 гл. за даването на манната. В продължение на 40 години Господ е извършвал три чудеса всяка седмица, за да покаже на Израил кой ден е свят. Първо, никаква манна не е падала на седмия ден. Второ, израилтяните не са можели да я опазят от разваляне на следващия ден. И трето, когато са я запазвали в петък за събота, тя е оставала добра и прясна.

Но някои израилтяни са решавали, подобно на някои съвременни християни, че който и да е от седемте дни може да бъде пазен свято: “Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. Тогава рече Господ на Мойсея: “Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми?” (Изх. 16:27, 28).

Може би тези хора са смятали, че друг ден може да бъде пазен така свято, както седмия. Може би са планирали да почитат първия ден от седмицата или някой от другите дни според убеждението си. Но какво се случва? Бог ги среща и ги обвинява в нарушение на Неговия закон затова, че работят в седмия ден. Би ли казал Бог същото на хората, които нарушават съботата днес? Да. Той не се променя. Бог съвсем ясно каза на работещите в седмия ден, че независимо от своите чувства, те са виновни, защото нарушават Неговия закон. Яков пише, че е грях да се пренебрегва която и да е от Десетте заповеди, “защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Онзи, Който е рекъл “Не прелюбодействай!”, рекъл е и “Не убивай!”. Тъй че, ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.” (Яков 2:10, 11)

“Не можем да определим кой е седмият ден”

Това е заблуда, с която мнозина се извиняват поради факта, че не се съобразяват с четвъртата заповед. Ето четири доказателства, които определят истинската събота днес:

1. Според Писанията Христос е умрял в петък и е възкръснал в неделя - първия ден на седмицата.

На практика всички църкви признават този факт чрез празнуването на Великден в неделя и на Велики петък. Ето библейското доказателство: “Той отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло. И като го сне, обви Го в плащеница и положи Го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган. И беше приготовителен ден, и съботата настъпваше.” (Лука 23:52-54)

Това е доказателство, че Исус е умрял в деня преди събота, наречен “подготвителен ден”, защото бе време за подготовка за съботата. Нека прочетем следващите стихове: “И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба, и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро, и в съботата си почиваха според заповедта.” (ст. 55, 56)

Моля, забележете, че жените почиваха в съботата “според заповедта”. Заповедта казва: “Седмият ден е събота”, така че те са пазили съботата. Следващият текст казва: “А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба.” (Лука 24:1, 2)

Колко ясно са описани тези три последователни дни! Исус Христос умря в петък - подготвителния ден, обикновено наричан Велики петък. Почина Си в гроба на седмия ден (събота) “според заповедта”. Това бе съботата. После в неделя - първия ден на седмицата (Великден за мнозина), възкръсна от гроба.

Никой, който е схванал Велики петък и Великден, не би се затруднил да открие истинската събота.

2. Календарът не е променян така, че да засегне дните на седмицата.

Можем да сме сигурни, че нашият седми ден е същият, който Исус е пазил, когато е бил тук. Папа Григорий ХIII е направил промяна в календара през 1582 г, но тази промяна не е засегнала седмичния цикъл. Григорианският календар носи неговото име.

Какво е направил с календара папа Григорий? Преди 1582 г. е бил в употреба Юлианският календар, установен от Юлий Цезар около 46 г. пр. Хр. и носещ неговото име. Но той е пресмятал продължителността на годината като 365,25 дни, докато всъщност тя е с 11 минути по-малка от 365, 25 дни. Тези 11 минути са се натрупвали и към 1582 г. календарът се е разминавал с 10 дни със Слънчевата система. Григорий просто ги прибавил. Било четвъртък, 4 октомври 1582 г., а следващия ден - петък - трябвало да бъде 5 октомври, но Григорий го направил 15 октомври, прибавяйки точно 10 дни, за да приведе календара в хармония с движението на небесните тела.

Объркани ли са били дните на седмицата? Не. Петъка следвал четвъртъка, а съботата следвала петъка. Същият седми ден си останал. Седмичният цикъл не бил засегнат ни най-малко. Когато пазим седмия ден в събота, ние съблюдаваме същия ден, който е спазвал Исус, а Той е правил това всяка седмица според Лука 4:16.

3. Третото доказателство за истинската събота е най-решаващото от всички. Еврейският народ е спазвал седмия ден от времето на Авраам, пази го и до днес.

Това е цял един милионен народ - хора, които са пресмятали времето неуморно седмица след седмица, с календар или без календар хиляди години напред. Могла ли е да се загуби съботата за тях?

Невъзможно. Единственият начин да загубят един ден е целият народ да проспи 24 часа и никой никога да не разкрие това по-късно.

Не е правена промяна на съботата, нито тя се е загубила, откакто Бог я е създал. Произходът на седмицата се основава на историята на сътворението. В света не съществува нито научна, нито астрономическа причина за измерване на времето в цикли от седем дни. Такава е била Божията воля, за да може святият съботен ден да напомня за творческата сила на единствения истински Бог. Тя е знак за Неговото върховенство над света и над човешкия живот, над сътворението и изкуплението.

По тази причина Бог ще запази съботата и през вечността. В Ис. 66:22, 23 четем: “Защото както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене.”

Съботата е толкова скъпоценна пред Бога, че Той желае Неговият народ да я спазва и през цялата вечност в красивата Нова земя. Ако тя е толкова скъпоценна за Него, не трябва ли да бъде скъпоценна и за нас? Ако ще трябва да я пазим там и тогава, не трябва ли да я пазим тук и сега?

В една епоха на фалшиви богове, на вяра в еволюцията и човешките традиции светът повече от всякога се нуждае от съботата като благословение и като изпит на неговата вярност към Бога Творец, а също и като знак за Неговото освещение чрез силата Му.

4. Четвъртото доказателство е във факта, че над 100 езика на земята използват думата “събота”.

Например в испански тя е “сабадо”. Това показва, че когато тези стотици езици са се появили в древността, съботата е била известна и е влязла със собственото си име в тях.

“Съботата е само паметник на освобождението от Египет”

Този странен извод се прави въз основа на един-единствен текст в Стария завет, с който се злоупотребява, за да се постави в противоречие с многото ясни изявления за истинския произход на съботата. Текстът се намира във Второз. 5:14, 15: “А седмият ден е събота на Господа, твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти. И помни, че ти беше роб в Египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.”

От този текст някои правят заключението, че Бог е дал съботата като паметник на изхода от Египет. Но разказаната в Битие история за създаването на съботата (Бит. 2:1-3) и думите, с които е изразена четвъртата заповед от самия Бог (Изх. 20:11) разкриват, че тя е паметник на сътворението.

Ключът за разбиране на тези стихове е в думата “роб”. Бог казва: “Помни, че ти бе роб в Египетската земя”. А в изречението преди това Той напомня на израилтяните: “за да почива слугата ти и слугинята ти”. С други думи, тяхното робско положение в Египет трябваше да им напомня да се отнасят справедливо към слугите си, като им дават съботна почивка.

По подобен начин Бог е заповядал: “Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло... защото и вие бяхте чужденци в египетската земя.” (Лев. 19:33, 34)

Не беше необичайно Бог да напомня за освобождението от Египет, за да ги подтикне към послушание на всичките Му десет заповеди, за които е абсурдно да се твърди, че се отнасят само за еврейския народ. Например в Изход 20:2-17, където е записан Декалогът, четем: “Аз Съм Йеова, твоят Бог, Който те изведох из египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене...” Във Второз. 24:17, 18 Бог казва: “Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземеш дрехата на вдовицата в залог, но да помниш, че ти си бил роб в Египет и че Господ, твоят Бог, те е избавил оттам; затова Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.”

Ако искаме да бъдем обективни, трябва да признаем, че нито това частно правило, нито Декалогът, нито заповедта за пазене на съботата, която е част от него, е дадена в памет на изхода. Бог само напомня на евреите, че Неговата милост, избавила ги от робството, е само още едно допълнително основание както за послушанието им, така и за милостивото им отношение към техните слуги в събота, а и към чужденците и вдовиците.

По същия начин Бог им говори в Лев. 11:45: “Защото Аз Съм Господ, Който ви изведох из египетската земя...; бъдете, прочее, святи.” Наистина никой не би твърдял, че святостта не е съществувала преди изхода и че оттогава нататък тя е била ограничена само за евреите, за да им напомня за тяхното освобождение.

Name:

Email:

Prayer Request:


Share a Prayer Request
Name:

Email:

Bible Question:


Ask a Bible Question