ИМА ЛИ ЖИВОТ ИЗВЪН ТЯЛОТО?

ИМА ЛИ ЖИВОТ ИЗВЪН ТЯЛОТО?By Joe Crews

Живот извън тялото

Църковни служители и миряни често се спъват, четейки някои от писанията на ап.Павел. Разпръснати из неговите послания към различни църкви, някои стихове сякаш противоречат на онова, което е написал в другите свои послания. Но писал ли е объркващи неща великият, духовният, праволинейният Павел? Или противоречието е резултат само от изкривяване на неговите думи от читателите?

Съвършен пример за този проблем са първите няколко стиха от 2Кор.5 гл., където Павел говори за живота и смъртта. Мнозина тълкуват думите му в смисъл, че наградата на праведните се дава в момента на смъртта и че една безсмъртна душа напуска тялото, за да се срещне с непосредствената награда или наказание. Ако това е истинското значение на Павловите думи, ние стоим пред няколко сериозни несъответствия в посланията. Нека изследваме стиховете във 2Кор.5:1-8 и да открием какво всъщност учеше Павел по този важен въпрос.

"Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в тоя дом и стенем, като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем. Не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това и ни е дал Духа в залог на това. И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа (защото с вярване ходим, а не с виждане) - понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа".

За да стане картината по-ясна, нека разгледаме стиховете един по един:

Стих 1 - Павел говори за един земен и един небесен дом казвайки: "защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен".

Стих 2 – тук се изтъква нашето състояние в земния дом: "стенем" и "като обременени" (ст.4).

Стих 2 и 3 - ни казват какво желаем в това състояние: "ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи".

Стих 4 - Павел повтаря още веднъж този факт: "защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем. Не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече". След това той изтъква, че резултата от обличането с небесното жилище, което той толкова силно желае е: "Но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота".

Стих 5 - Духът е залог, че смъртното накрая ще бъде погълнато от живота. "Който... ни е дал Духа в залог (увереност, обещание) на това".

Стих 6 - Павел посочва основанията за своята увереност: "И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа".

Стих 7 - в скоби е дадено кратко изказване относно успешния християнски живот: "(защото с вярване ходим, а не с виждане)".

Стих 8 - той повтаря желанието си да бъде извън тялото, с Господа: "предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа".

Изследвайки този текст, нека първо да определим значението на изразите, които Павел използва. Какво иска да каже той с изразите "земният дом" и "здание на небесата"? Какво означава "да се облечем с небесното" и "да се съблечем от смъртното”. Кое ще бъде "погълнато от живота" и какво е "да бъдем у дома при Господа"?

Апостолът сам отговаря на всички тези въпроси.

В ст.6 той определя "земния ни дом" като "у дома в тялото". Главна характеристика на този дом е, че може да се "развали". С други думи, той е смъртен. Този земен дом следователно е нашето смъртно тяло или настоящото ни смъртно състояние. Този факт е очевиден, и не се нуждае от повече коментари.

"Зданието на небесата" е "вечно" и представлява състоянието на безсмъртие, което очаква изкупените след възкресението. Точно тук в картината се явява най-голямото неразбиране. Някои смятат, че човек облича "зданието на небесата" в момента на смъртта си. Но апостолът ясно посочва времето, когато ще се облечем с безсмъртието.

Времето на промяната

Забележете как Павел обяснява кога "смъртното" ще бъде "погълнато от живота" в Римл.8:22,23: "Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега. И не само то, но и ние, които имаме Духа в начатък и сами въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч изкупването на нашето тяло". Този стих в Римляни е в удивителна хармония със стиховете във 2Кор.5:1-8 и изяснява кога ще се облечем с това безсмъртие. Забележете подобието на използваните изрази и мисли.

Към Коринтяните Павел писа:
"Ние, които сме в тая телесна скиния...стенем.”
"И ни е дал Духа в залог.”
“стенем, като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище.”

Към Римляните Павел писа:
"ние...имаме Духа в начатък”.
"Ожидаме осиновението си, сиреч изкупването на нашето тяло.”

Тези два откъса от Писанието говорят за един и същ резултат. Крайната цел и в двата текста е: Това смъртно тяло да се промени в безсмъртно и този "земен дом" да стане "на небесата, дом неръкотворен, вечен". Забележете, че в единия стих Павел казва: "ожидаме да се облечем" с този дом от небето, а в другия неговото "ожидане" е "изкуплението на нашето тяло".

Като сравним двата текста разбираме, че обличането с небесно жилище става при "изкуплението на нашето тяло". Павел дава още по-пълно обяснение в 1Кор.15:51-53, където отново описва времето на тази промяна: "...всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба... тленното трябва да се облече в нетление". С други думи, макар че смъртта е развалила това смъртно тяло, апостолът пояснява, че ние не обличаме небесния дом (безсмъртието) преди идването на Исус и преди изкуплението на тялото. Потвърждение намираме и в повторените изрази "гол" и "необлечен".

Необлечен в смъртта

Какво означава терминът "необлечен"? Забележете, Павел подчерта, че не желае да бъде гол или необлечен. Следователно, необлеченото състояние не включва човек да бъде човек с Господа. Всъщност апостолът говори за обличане само с два дома - земен и небесен. В необлечено състояние той не бе нито в земно тяло, нито облечен в небесно. Това има само едно възможно обяснение. Да бъдеш "необлечен" или "гол" - това е състоянието на смъртта, която е интермедия между развалянето на земния дом и обличането с небесния.

Само два дома

Някои твърдят, че домът, който ни се дава - "здание на небесата, дом неръкотворен, вечен" - е безсмъртната душа, с която веднага влизаме в небето, когато земният дом се развали. Но това не може да бъде вярно защото е невъзможно такова подреждане на събитията. Ако душата отива в небесния "дом" веднага след смъртта, какво става, когато тя трябва да премине в обезсмъртеното тяло след възкресението? Знаем, че тогава праведните обитават с Бога във вечността в прославени тела. Това би означавало, че тези души напускат "неръкотворния, вечен дом в небесата", който са обитавали в смъртта, за да влязат в изкупените тела при възкресението. Тогава какво става с небесния дом, който са оставили свободен? Светиите имат ли "домове за даване под наем"? Според възгледът за безсмъртната душа би трябвало да има три дома.Но Павел говори само за два и единият трябва да бъде изоставен според популярното разбиране. Ще бъде ли той изоставен да се руши? Всичко това не е според Писанията и е абсурдно. Такъв възглед просто е недопустим.

Факт е, че тук Павел изобщо не говори за душата. Той нито веднъж не я споменава нито в пасажа, нито в по-широкия контекст. Той просто представя контраста между настоящия и далеч по-славния живот в бъдеще, в небето. Апостолът не ожида да заспи в смъртта (да бъде необлечен), а копнее за изкуплението на тялото, когато ще се облече с "дом неръкотворен, вечен". По време на този живот той е облечен със смъртно тяло. Но след като смъртното бъде "погълнато от живота", той ще има небесно, безсмъртно тяло. Дали в "земна скиния" или в "здание на небесата, дом неръкотворен, вечен", човек винаги ще има тяло. Никъде Павел не отделя душата от тялото. То е или земно тяло, в което се живее в отсъствие на Господа, или изкупено тяло в небето, у дома, при Господа.

Духът в залог

Ето още едно доказателство, че Павел говори че възкресението е времето, когато ще се облече с вечния дом. И в двете послания, към коринтяните и към римляните, Павел пише за Духа като залог, че те ще бъдат облечени с безсмъртие. Какво означава това? Доказателство ли е, че имаме безсмъртни души, които ще продължат да живеят, когато тялото умре? Това ли искаше да каже Павел? Не. Апостолът съвършено ясно подчертава, че Духът е залог за изкуплението на нашите тела при възкресението."Бяхте запечатани с обещания свети Дух, Който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога - да бъдете за похвала на Неговата слава" (Еф.1:13,14).

Отбележете, че "залога на Духа", сочи към времето, когато нашето наследство бива получено напълно. Когато стане изкуплението на тялото. Павел използва същия израз във 2Кор.5:5, говорейки за обличането с небесния дом: "Бог... ни е дал Духа в залог". Този Дух е залог за възкресението на тялото. Друг текст отстранява всяко съмнение: "Ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас" (Римл.8:11). Този стих дава неоспоримо доказателство, че обитаващият Дух е гаранция че нашите смъртни тела ще бъдат съживени при възкресението.

Погълнато, но кога?

Нека отбележим аргумента, който използва Павел и който завинаги пресича вярата, че душата отива в небето веднага след смъртта. В едно просто изречение Павел поразява популярния възглед за естественото безсмъртие. Той казва: "Ние... като обременени стенем..., за да бъде смъртното погълнато от живота" (2Кор.5:4). Очевидно смъртното може само да бъде погълнато от безсмъртието, от вечния живот. Такова ли е преминаването на душата от мъртвото тяло в часа на смъртта? Нека да разгледаме по-подробно това. Какво в човека е смъртно според общоприетия възглед? Тялото. А какво е безсмъртно? Душата. Допускаме за момент, че това е вярно. Тогава какво става при смъртта? Тялото, което е смъртно, не става безсмъртно, а губи всичкия си живот и се разпада в пръстта, в гроба. А душата, която е била безсмъртна преди смъртта, пак си остава такава. Има ли някакво "поглъщане на смъртното от живота" тук? Точно обратното. "Смъртното" тяло бива погълната от смъртта! Няма живот за него, защото след смъртта само душата живее.А тялото, което е било живо преди, сега е мъртво. Този възглед е в противоречие с това, което Божието Слово всъщност казва. Ние трябва да го отхвърлим.

Павел знаеше, че коринтяните нямаше да изтълкуват погрешно думите му във 2Кор.5 гл., защото вече бе написал в първото си послание до тях обяснение кога ще бъде облечено безсмъртието. "В една минута, в миг на око, при последната тръба... това смъртното да се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно" (1Кор.15:52-54). Кога смъртта или смъртното ще бъдат "погълнати"? "Тогава" - каза Павел. "В миг на око, при последната тръба". Как човек може да се спъва от ясните думи на тези стихове?

Павел копнееше за тази промяна от земно и смъртно в славно и безсмъртно тяло. Той изтъкна, че тя ще стане в деня на възкресението и преобразяването. Главната му надежда бе да отправи вниманието на своите читатели към пренесените, които никога не ще бъдат "необлечени" в смъртта. Той желаеше да "се облече" чрез променяне при идването на Исус, за да не бъде намерен "гол" (в гроба). Така смъртното би било "погълнато от живота".

Въпреки това апостолът бързаше да изрази доверието си и в сигурността на възкресението, когато смъртта ще бъде погълната с победа (1Кор.15:54). И в двата случая - дали чрез преобразяване или чрез възкресение - ние ще бъдем "облечени" в безсмъртно тяло. Или смъртното ще бъде "погълнато" чрез променяне, или смъртта ще бъде "погълната" от възкресението.

Павел не се спира надълго върху "необлеченото" си състояние. Неговата надеждата е в новото тяло, което ще бъде получено при Христовото идване. Той не би могъл да е "винаги с Господа", докато не стане тази промяна "в миг на око". Безсъзнателният сън на смъртта в гроба не привлича Павел. Той я приема като една нищожна секунда, състояние на пълно без съзнание за човека, който умира. Гледайки отвъд нежеланата голота на смъртта, към земята на живота, апостолът отхвърля всяка възможност за съществуване във времето между смъртта и възкресението, когато безтелесните духове да бъдат в присъствието на Господа.

Даден за какво?

Апостолът изтъква още нещо във 2Кор.5 гл., което унищожава идеята за безтелесната душа. В ст.5 той потвърждава, че Бог "ни е образувал нарочно за това". С каква цел Бог е сътворил човека? Павел отговаря, че ние бихме могли да се радваме на състояние, в което "смъртното е погълнато от живота". Това състояние някакво отделно съществуване на безсмъртната душа ли е? Невъзможно! Защото, ако човекът не бе съгрешил, той би достигнал това състояние, без да види смърт. Божието намерение за безсмъртие на човека щеше да се осъществи, без преди това да настава смърт. Така идеята за една безсмъртна душа никога не би съществувала. Наистина никой не би могъл да вярва, че Бог "ни е образувал нарочно за това" с намерение да грешим, да умираме и да напускаме тялото под формата на някаква невидима душа.

Павловото ожидане

По подобен начин бива изкривяван и текстът във Фил. 1:20-24. Той също бива тълкуван фалшиво по подобие на 2Кор.5 гл. Тук Павел отново говори за своето "ожидане" .

"Според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото това би било много по-добре; но да остана в тялото е по-нужно за вас."

Първо, нека си изясним какво всъщност означаваше за Павел да бъде с Христос. Той очакваше ли да бъде с Него при смъртта? Нито един библейски текст не потвърждава това. Нека апостолът сам отговори какво е било неговото "ожидане". "Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове." (Римл.8:19) Какво бе това "откриване" като Божи синове? Стих 23 отговаря: "ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч изкупването на нашето тяло". Павловото ожидане и надежда бе за времето, когато тялото ще бъде изкупено.

Той не каза нито дума във Фил.1:20-24 за времето, когато той ще бъде с Господа. Някои се опитват да тълкуват този текст в смисъл, че Павел искал да се отдели и да бъде с Христос веднага, но думата "веднага" я няма в написаното. В тези стихове Павел не обяснява специално кога ще бъде с Господа. Той само изтъква своето желание да бъде с Него. Ние намираме в други негови послания, че ожидането му е насочено към възкресението или промяната на тялото. Ето други пасажи, които обясняват безпогрешно кога великият апостол очакваше да бъде с Христос.
Римл.8:23
При изкупването на тялото

1Кор.5:5
В деня на Господ Исус

1Кор.15:51-55
При последната тръба

Кол.3:4
Когато се яви Христос - нашият живот

1Сол.4:16
Когато Господ слезе с вик

2Сол.2:1
При идването на Господа

1Тим.4:7,8
В "оня" ден”, където Павел говори за второто идване на Христос.

В текста от Фил. 1:20-24 апостолът има предвид две състояния: на живота и на смъртта. Между тях той трябваше да избере едното. Божието дело на земята го привличаше да бъде тук, но той бе уморен от борби, беше бит с камъни и бе изтърпял много телесни страдания.Сякаш предпочиташе смъртта пред битките на живота. Така близки по сила бяха влиянията, които го привличаха и в двете посоки, че той с мъка можеше да реши кое от двете предпочита. Въпреки желанието за почивка той каза, че за църквата е по-нужно да остане тук, за да й дава благословенията от своята вест.

Как да бъдем с Господа?

Когато сочи единствения начин да бъде с Господа, Павел решително отхвърля идеята за един безсмъртен дух, който живее в тялото и се освобождава при смъртта. В 1Сол.4:16,17 той пише:

"Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа".

Моля, забележете значението на думата "така". Тя означава "по този начин", "с това средство. Описвайки без никакви условности средството, чрез които ние ще отидем, за да бъдем с Господа, Павел отхвърля съществуването на всякакви други начини. Ако отиваме да бъдем с Господа посредством нашия безсмъртен дух когато умрем, тогава ние няма да бъдем с Него при видимото идване на Исус, при възкресението на мъртвите и преобразяването на живите. Това заключение няма да е вярно само ако слизането на Господа от небето, силният вик, тръбата, възкресението на мъртвите и промяната на живите - всичко това става, когато човек умира. А това е една абсурдна хипотеза.

След като самият Павел така подробно определя начина, по който може да бъде с Господа, ние не бива от Фил.1:23, за да извличаме нещо противно на онова, което авторът сам обяснява. Както току-що отбелязахме в 1Сол.4:16,17, Павел знаеше само два начина, по които може да бъде с Господа - чрез промяна или чрез възкресение.

Да живееш или да умреш?

Апостолът изразява надеждата, че "ще възвелича Христа с тялото си... било чрез живот или чрез смърт" (Фил.1:20). Тук той свързва живота и смъртта с физическото тяло, не с някаква душа или дух. Алтернативите, които стоят пред него са "да живея" или "да умра". Той бе "на тясно" между тези две възможности. Ако избереше да живее, Христос би бил възвеличен, а ако умреше с мъченическа смърт, това би било придобивка за него и за Христос.

Но след като обмисля двете алтернативи, между които не може да направи избор, Павел внезапно ни изненадва с трети вариант, който веднага представя. Той описва този избор като "да бъда с Христа, защото това би било много по-добре". По-добре от кое? Ясно е - от двете алтернативи, които току-що споменава (живот или смърт). И отново апостолът напомня своето покоряващо желание да бъде променен, без да мине през "необлеченото" състояние на смъртта. Това е най-голямото му желание.

Отново у нас се събужда желанието да попитаме: Кога Павел е очаквал да стане тази промяна от смъртност към безсмъртие? Той сам отговаря: "Когато Христос - нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава" (Кол.3:4). Кога тогава? При Неговото второ идване. Те явили ли са се вече с Него в слава? Не. Това ще стане при Второто пришествие.

Йоан се съгласява с Павел: "Но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е" (1Йоан.3:2). Нека помислим за момент върху значението на тези думи. Не е възможно Йоан да вярва, че праведните мъртви вече са в Божието присъствие. Ако бе така, те щяха да могат да Го виждат "както е" още в този момент и щяха вече да са променени "в подобие" на Христос. Апостолът заявява недвусмислено, че това ще стане, "когато Той се яви".

Промяна или възкресение?

И накрая нека отбележим, че ако Павел трябваше да умре, той не очакваше да бъде с Христос преди възкресението. Апостолът изяснява това във 2Тим.4:6-8: "Защото аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата упазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление". С възможно най-ясните думи Павел подчертава, че наградата ще му бъде дадена при идването на Христос. Дори ако го очакваше смърт, той нямаше да бъде с Христа веднага след нея. Апостолът очакваше това да стане "отсега нататък". Короната на безсмъртието "се пази за мене" - каза той. И би искал да я получи "в оня ден", заедно с другите, които са "възлюбили Неговото явление".

Всички ние, които живеем днес, трябва да очакваме същото това славно явление.Тогава всички ще получим, както и Павел, венеца на правдата, който не повяхва.

This resource is also available in the following languages: