ЕВОЛЮЦИЯТА – НА ИЗПИТ ПРЕД НАУКАТА

ЕВОЛЮЦИЯТА – НА ИЗПИТ ПРЕД НАУКАТАBy Joe Crews

Въведение

Наскоро разговарях с един човек, който имаше особено впечатляваща вяра. Нито сянка от съмнение не се прокрадваше в живото му описание на произхода на човека и неговата съдба. Беше еволюционист. Запознахме се в самолета. Той скъсяваше разстоянието до праисторическото време с екзалтирана увереност и обясняваше съществуването на съвременния растителен и животински свят. Неговият подробен разказ за произхода на човека от малката едноклетъчна структура бе толкова нагледен, че някой можеше да си помисли, че е видял как микроскопичната амеба се превръща в човек.

Какво представлява доктрината за еволюцията, която вдъхва толкова вяра в последователите си? Защо велики учени започват догматично да отричат всяка друга гледна точка? Много еволюционисти са обединили професионалното си влияние, за да забранят преподаването на други възгледи. Дали еволюционната теория заслужава фанатичната подкрепа, която би накарала да млъкнат всички противоположни идеи? Когато религиозните хора заемат подобно становище, ги наричат фанатици, но учените като че ли се спасяват от подобно обвинение. През февруари 1977 г. почти 200 академични общества в страната изпратиха писма до училищата в Съединените щати, в които настояваха да не се допуска преподаването на други идеи за произхода на човека.

Това показва, че еволюционистите усещат заплахата от надигащ се бунт срещу стереотипните противоречиви версии на тази теория. Мислещите хора търсят честен отговор на своите въпроси за произхода и смисъла на живота. За първи път остарелите традиции на еволюцията трябва да преминат в защита. Нека обаче се запознаем с това, което те трябва да защитават. Тогава ще разберем защо учените еволюционисти са хора с изключителна вяра и защо се страхуват да се изправят пред конкуренцията на дори училищно ниво.

Самозараждането

Как еволюционистите обясняват произхода на първия едноклетъчен организъм, от който се предполага, че са възникнали всички форми на живот? В продължение на много години е била приемана средновековната идея за самозараждането. Според речника на Уебстър самозараждането е "създаване на жива от нежива материя... което идва от вече архаичното и отхвърлено убеждение, че организмите, намиращи се в разлагащата се материя, възникват спонтанно от нея".

Казано просто, това означава, че при подходящи условия - температура, време, място и т.н. - разпадащата се материя се превръща в живот. Тази опростенческа представа доминира в научното мислене до 1846 г., когато Луи Пастьор я разгромява тотално с експериментите си. Той разобличава тази идея като пълна глупост. В условията на контролиран лабораторен опит при полу-вакуум от мъртвата, разлагаща се материя не възниква никакъв живот. Предишното твърдение било изоставено неохотно. Днес никой почтен учен не се опитва да го защитава с експерименти. Ето защо в речника се казва, че вече е "изоставена". То никога не е било и няма да бъде демонстрирано в експерименталните епруветки. Няма процес, който може да подкрепи идеята за самозараждането. Очевидно ако такова е имало в далечното минало, когато се е появила първата искра на живот, трябва да се предположи, че законите, обуславяли живота, трябва да са били съвсем различни от сегашните. Почакайте малко! Така не става, защото цялата еволюционна теория се крепи на предположението, че условията на земята са останали едни и същи.

Започвате ли да разбирате дилемата, пред която са изправени еволюционистите, когато обясняват произхода на първата амеба, монада или жива клетка? Ако преди това не е имало живот и тя е възникнала случайно, това противоречи на основни природни закони, които са в основата на цялата теория. Без вяра в самозараждането еволюционистите трябва да признаят съществуването на сили, различни от естествените - с други думи, на Бог. Как излизат от тази ситуация?

Д-р Джордж Уалд от Харвардския университет, носител на нобелова награда, обяснява загадъчно и честно, както само един еволюционист може да направи това:

"Човек може само да размишлява върху мащабността на задачата да се приеме, че самозараждането на живи организми не е възможно. Ето ни нас като резултат, по мое виждане, като резултат от самозараждането." (сп. "Сайънтифик Америкън", август 1954 г).

Изказването на д-р Уалд демонстрира много по-голяма вяра, отколкото тази на религиозния креационист. Забележете, че великият учен еволюционист казва, че не е възможно това да се случи. Било е невъзможно. Въпреки това вярва, че това се е случило. Какво можем да кажем за тази вяра? Креационистите вярват, че Бог има способността да създава живот. Това не е сляпа вяра в нещо, за което смятат, че не е възможно.

Тук сме изправени лице в лице срещу първото противоречие между еволюцията и основния закон на науката. За да поддържа своето хуманистично обяснение за произхода на живота, човек трябва да приеме оборената и ненаучна теория на самозараждането. Големият въпрос е следният: защо той се противопоставя толкова упорито срещу самозараждането, за което говори Библията? И в двата случая се изисква чудо на сътворение. Или Бог го е извършил по Своята Божествена промисъл, или сляпата, неразумна природа е извършила невъзможното според Уалд сътворение. Нека всеки разумен човек се замисли за миг върху възможната алтернатива. Не се ли изисква повече вяра, за да се смята, че щастливата случайност може да породи живот по-лесно, отколкото безкрайният разум на Бога?

Защо д-р Уалд казва, че не е възможно животът да възникне вследствие на самозараждане? Убеденият еволюционист не стига лесно до тази отстъпка. Неговото изтощително търсене на научно обяснение завършва с провал, както и за всички останали учени еволюционисти, и той има смелостта да го признае. Еволюционистът обаче има и изключителна вяра – вяра в нещо, което не е възможно да се обясни научно. Ако някой християнин изповядва подобна вяра, ще бъде сочен за наивник и лековерен. Колко различно изглеждат нещата под мантията на висшето образование в очите на лесно впечатляващите се умове! Колко по-естествена и сладка е вярата, която приема вдъхновения доклад: "В началото Бог създаде небето и земята." (Битие 1:1)

Случайно възникналият живот - нелепа невероятност

Какви условия трябва да са налице, за да възникне една жива клетка случайно? Най-елементарната форма на живот е по-сложна от което и да било човешко изобретение. Целият комплекс на Ню Йорк Сити е по-малко сложен от конструкцията на най-простата микроскопична клетка. Повече от абсурдно е да се говори за случайното й възникване. Самите учени ни уверяват, че структурата на само една клетка е неописуемо сложна. Вероятността за случайно възникнало подходящо съчетание на молекули в аминокиселини и след това в живи белтъци е напълно нереалистична. Списание "Америкън сайънтист" направи това признание през януари 1955 г.:

"От гледна точка на вероятността случайното подреждане на една проста аминокиселинна молекула е изцяло невероятно във времето и пространството, които са били в наличност при произхода на земния живот."

Швейцарският математик Чарлс Йожени Гай(Ги) изчислява, че вероятността това да се случи е веднъж на 10160. Това означава веднъж на 10, умножено по себе си 160 пъти. Не можем дори да назовем това число. Друг учен я представя по следния начин:

"Количеството материя, необходимо за случайното възникване на една белтъчна молекула, трябва да бъде милиони пъти по-голямо от цялата Вселена. За да стане само на земята, се изискват безкрайно много, милиарди години." ("Доказателства за Бога в разширяващата се Вселена")

Как да обясним наивните твърдения на еволюционистите, които вярват в нещо, което е толкова далечно от естеството на тяхната научна среда? Как да съчетаем нормалната толерантност на образованите хора с тесногръдия фанатизъм, проявяван от много еволюционисти, опитващи се да елиминират противоположните гледни точки? Очевидното обяснение се корени в отчаяните им амбиции да поддържат своята репутация на единствени разпространители на догматичната истина. Признаването на по-висша мъдрост би разтърсило егоцентричните представи, която отдавна се подхранват в средите на еволюционистите. Те толкова отдавна повтарят предположенията, подкрепящи теориите им, че са започнали да ги приемат като факти. Никой не пречи на правото им да предлагат своите хипотези, каквито и да са те, но да се налагат като абсолютна истина неща, противоречащи на всички научни доказателства, и да се наричат наука, е непочтено.

Мутациите - колко големи са промените?

Нека сега разгледаме второто основно еволюционно учение, което е в разрез с научните закони. Според еволюционистите един от най-важните елементи на еволюцията, от които идва силата за промяна на амебата в човек, е МУТАЦИЯТА. Тя представлява неправилните промени в организма, за които се предполага, че са предизвикани от химически изменения в самите гени. Гените са факторите на наследствеността в хромозомите във всеки вид. Всеки вид има собствен брой хромозоми, в които се съдържат гените. Във всяко телесна клетка у хората има 46 хромозома, съдържащи 100 000 гени, всеки от които определя по някакъв начин размера, цвета, структурата и характерните черти на индивида. Предполага се, че гените, които съдържат наследствените характеристики от нашите родители, понякога се увреждат от неправилно разделяне, от химическо или друго влияние и по този начин у някой от потомците се наблюдава необикновени промени – най-често - уродства. Това се смята за мутация. Еволюционистите смятат, че постепенните промени в различните видове чрез мутация са довели до превръщането на амебата в безгръбначно, оттам - в земноводно, после във влечуго, четириного, човекоподобна маймуна и накрая - в човек. С други думи, според еволюционистите видовете не са точно определени. С течение на времето животинските видове постоянно преминават към по-висша форма на съществуване. Това означава, че всички животински вкаменелости трябва да показват, че между видовете няма граници. Всичко трябва да се преобразува в нещо друго. Би трябвало да съществуват стотици милиони риби, полупревърнати в земноводни, влечуги с формата на птици и млекопитаещи животни, приличащи на човекоподобни маймуни или на хора.

Днес всички знаят, че вместо да открият милиарди такива объркани видови вкаменелости, учените откриват точно обратното. Нито едно отклонение или промяна във формата на живот не е регистрирано през всичките години на изследване на вкаменелостите. Всичко е в ясно определените граници на своя собствен вид и напълно отказва да сътрудничи на усилията на съвременните еволюционисти. Много хора биха променили своите теории, когато пред тях се изправят подобни разбиващи и опровергаващи факти, но не и еволюционистите! Те продължават да търсят въображаемата липсваща връзка, та поне да докажат, че теорията им не е 100 % погрешна.

Нека разгледаме средството, от което еволюционистите зависят, за да осигурят вероятността на драстичните промени, нужни за учението им. Главният защитник на еволюцията - сър Джулиан Хъксли - заявява следното:

"Мутацията осигурява суровия материал на еволюцията. Тя е основният източник на всички... наследствени вариации." ("Еволюцията в действие", стр. 38)

Професор Ернст Мейр, друг лидер на еволюционистите, прави следното изказване:
"Не бива да се забравя, че мутацията е основният източник на всички генетически вариации, които се откриват в естествените популации и единственият суров материал, от който се осъществява естественият подбор." ("Животинските видове и еволюцията", стр. 170)

Моля ви да имате предвид следното: еволюционистите твърдят, че мутацията е абсолютно развитието на един вид към друг вид. Тя е променила простите в по-сложни форми. ОБАЧЕ - научен факт е, че мутацията НЕ МОЖЕ да осъществи изискванията на еволюцията по няколко причини: Всички изследователи са съгласни, че мутациите се срещат изключително рядко. Приблизително един от всеки сто хиляди организма е мутант. Второ, когато настъпи мутация, почти сигурно е, че тя е уродство и поради това е вредна или смъртоносна за организма. С други думи, най-често от мутациите водят до изчезване на вида, а не до еволюция; чрез тях организмите се израждат, а не прогресират. Хъксли признава: "Болшинството от мутиралите гени имат вредно влияние за организма." (пак там, стр. 39)

Други учени, също и Дарвин, заключават, че повечето гени мутанти са рецесивни и дегенеративни; следователно те ще бъдат елиминирани от естествения подбор и няма да допринесат за някакво подобрение в организма. Професор Дж. Симпсън, един от изтъкнатите представители на еволюционната теория, пише за многократните едновременни мутации и отбелязва, че според математическата вероятност получаването на добри еволюционни резултати може да настъпи само веднъж на 274 милиарда години! Това би се получило, ако имаме 100 милиона индивида, които се репродуцират ВСЕКИ ДЕН! Той заключава:

"Очевидно... такъв процес не може да има участие в еволюцията." ("Основни характеристики на еволюцията", стр. 96)

Смущава ли ви подобно изказване! Според поддръжниците на еволюционната хипотеза мутацията е необходима за положителните промени на видовете. Но са принудени самите да признаят, че многократните мутации, погледнато научно, не могат да осъществят промените. Това е твърде типично за озадачаващите завои и поврати в мисленето на нашите приятели еволюционисти, за да поддържат една опровергана теория. Това е второто противоречие с истинската наука.

Мутациите, разбира се, предизвикват малки промени в рамките на вида, но те са ограничени и никога не водят до появата на нови видове. Те обясняват голяма част от разнообразието в растителния и в животинския свят, но никога не могат да обяснят възникването на основните видове, както се изисква от еволюцията.

Вкаменелостите подкрепят креационизма

Вече установихме, че вкаменелостите не подкрепят идеята за постепенно преминаване на видовете в нови видове. Нека се опитаме да установим, дали те не са в хармония с твърденията на Библията. На десет места в Битие четем за Божието постановление относно размножаването на Неговите създания: “СПОРЕД ВИДОВЕТЕ ИМ”. Думата "видове" се отнася за растителните и животински организми. Всеки сътворен вид трябва да репродуцира екземпляри от собствения си вид. Това означава, че не са възможни отклонения и промени, толкова необходими впрочем за теорията на еволюцията, според която един вид се превръща в друг.

Обърнете внимание, Бог не казва, че няма да има промени вътре във вида. Той не е създал цялото разнообразие от сортове при растенията и породи при животни от самото начало. От всеки вид е имало само мъжки и женски екземпляр. Оттогава са настъпили много промени, довели до днешното голямото разнообразие от разновидности в рамките на вида. Моля да помните постоянно, че котките винаги са си били котки, кучетата са все още кучета и хората са хора. Мутациите са причина за създаването на нови разновидности от същия вид, но никога не водят до възникването на друг, нов вид. Изкуственият подбор допринася за много възможни подобрения: като добитък без рога, бели пуйки, портокали без семки, но всички организми продължават да се възпроизвеждат точно както Бог е наредил при сътворението - всяко според вида му.

"Общият прародител", от който еволюцията толкова се нуждае, никога не е съществувал. Няма я и "липсващата връзка". Предполага се, че хората и маймуните имат едни и същи животински прадеди. Дори шимпанзетата и някои маймунски групи се различават много. Някои са умни, други са глупави, някои имат къси опашки, а други - дълги. Някои изобщо нямат опашки. Някои имат палци, а други - нямат. Гените им са различни. Кръвта им е различна. Хромозомите им не се съгласуват. Много интересно е, че шимпанзетата се чифтосват само с шимпанзета, горилите - с горили и т.н.

Когато започнем да сравняваме хората с маймуните, виждаме още по-несъвместими различия, отколкото сред самите маймуни. В действителност тези различия представляват друго необоримо доказателство за библейското правило "всяко според вида му". Фактът, че някои маймуни могат да бъдат научени да пушат лула, да карат скутер, да участват в лабораторни експерименти, не доказва, че учените са еволюирали животни, а маймуните - хора със забавено развитие.

Вече казахме, че еволюционистите очакват намерените доказателства да подкрепят теорията за промяната на видовете. Тяхната доктрина изисква огромен брой люспести влечуги, чиито люспи са се превърнали в пера, а предните им крака - в крила. Други влечуги би трябвало да се трансформират в покрити с кожа четириноги. Дали са открити вкаменелости на тези хиляди преходни видове с полупроменени характеристики? Нито една! Независимо в кой слой на земната кора се намират, всички вкаменелости се разпознават бързо и са класифицирани в собствените им видове - както Бог е наредил. Ако еволюционната теория е вярна, земните слоеве щяха да гъмжат от стотици хиляди преходни форми, чиито отличителни белези са комбинация между два или повече вида. Не само това, но В МОМЕНТА би трябвало да има милиони видими връзки в живата природа, които са в процес на превръщане в по-висши форми. Дарвин признава:

"Има два или три милиона вида на земята. Някой може да помисли, че това е достатъчно поле за изследване. Трябва обаче да се отбележи, че въпреки всички старания на квалифицираните изследователи, няма регистрирана нито една промяна от един в друг вид, нито един преходен вид." ("Живот и писма", т. 3, стр. 25)

Колко интересно! Защо тогава продължаваме да твърдим, че е било така? Не е ли чудно, че все има последователи на тази теория. Дори най-древните вкаменелости от най-дълбоките слоеве на земните недра съдържат същите характеристики като своите съвременници и изненаданите възклицания на еволюционистите са много странни. Креационистите изобщо не се изненадват. Те знаят от Библията, че е точно така.

Загадката на празните земни пластове

Чувството на безсилие при горките еволюционисти, е свързано и със странното състояние на празните земни слоеве. Когато се копае дълбоко в земята, се разкрива слой след слой. Често виждаме ясно тези слоеве в планинските склонове или в просеките, образувани от пътното платно. Геолозите са дали наименования на различните пластове от земната повърхност. При спускането в Големия каньон в САЩ например могат да се наблюдават мисисипския, девонския, камбрийския и т.н. слоеве, както са обозначени от учените.

Еволюционистите са озадачени: камбрийският е най-долният слой, в който има някакви вкаменелости. Във всички слоеве под него няма абсолютно никакви вкаменелости, с изключение на едноклетъчни организми като например бактерии и морски водорасли. Защо? В камбрийския слой има изобилие от останки от всички основни видове животни, съществуващи днес, с изключение на гръбначните. С други думи, няма нищо примитивно в структурата на тези най-древни вкаменелости, познати на човека. По сложност те могат да се сравнят със съвременните живи същества. Големият въпрос е: къде са техните предшественици? Къде са съществата, от които са еволюирали тези високо развити вкаменелости? Според еволюционната теория докамбрийският слой би трябвало да е пълен с по-примитивни форми, отколкото вкаменелостите в камбрийския слой, и то в процес на развитие към по-висши форми.

Дарвин признава в книгата си "Произход на видовете":
"На въпроса защо не намираме богати на вкаменелости залежи в земните пластове преди камбрийския слой аз не мога да дам задоволителен отговор... Случаят засега остава без обяснение; това може да бъде използвано като сериозен аргумент срещу тук поддържаното мнение." (стр. 309)

Колко удивително! Дарвин признава, че няма как да защити теорията си, но не се опитва да я подправи, за да отговори на аргументите срещу нея.

Много други учени еволюционисти признават подобно разочарование и безсилие. Д-р Дейниъл Алексрод от Калифорнийския университет нарича тази загадка.

"Един от основните неразрешени проблеми на геологията и еволюцията" (сп. "Сайънс", 4 юли 1958).

Д-р Остин Кларк от националния музей на САЩ пише за камбрийските вкаменелости:
"Изглежда странно... мекотелите са си били мекотели и то точно такива, каквито са и сега." ("Новата еволюция: зоогенезисът", стр. 101)

Д-р Маршал Кей и Д-р Едуин Колбърт от Колумбийския университет изразяват учудването си по следния начин:
"Защо подобни сложни живи организми са от 600 милиона години в скалите, а липсват или не могат да бъдат разпознати в пластовете от предишните два милиарда години? Ако в живота има еволюция, липсата на необходимите вкаменелости в скалите, по-стари от камбрийските, е озадачаващо." ("Стратиграфия и история на живота", стр. 102)

Джордж Гейлорд Симпсън, “коронованият принц” на еволюционната теория, резюмира:
"Внезапната поява на живот е не само най-озадачаващата характеристика на всички намерени вкамелености, но също и най-очевидната недостатъчност на еволюционната теория." ("Еволюция на живота", стр. 144)

Пред лицето на тези изтръгнати признания, пред неспособността да се намерят разумни доказателства, как е възможно учените да продължават да се придържат толкова догматично към своите съмнителни възгледи? Нищо чудно, че се мъчат да направят всичко възможно учениците да не чуят противоположните гледни точки. Тяхната постановка би рухнала под безпристрастното проучване на честния изследовател.

Липсата на докамбрийски вкаменелости разкрива един велик факт, който не се приема от еволюционистите - внезапният творчески акт на Бога, който извиква в съществуване всички основни видове в едно и също време. Твърдението им, че креационизмът не е научен, само прикрива липсата на истински доказателства. Преобладаващата част от физическите научни данни са в полза на креационизма, а не на еволюционизма.

Непроменливост или потоп

Темата за съдържанието на земните слоеве води до интересния въпрос, как са се образували те и защо еволюционистите оценяват възрастта им на милиарди години. Датирането на тези слоеве се прави въз основа на теорията за непроменливостта. Според тази теория всички процеси са действали по същия начин, по който действат и днес. С други думи, можем да обясним създаването на слоевете на базата на действащите в момента закони. Колко време е необходимо за утаяването на слой от 30 см? Тази възраст се приписва на който и да е слой със същата дебелина без значение колко дълбоко в земята се намира.

Дали това предположение е вярно? Дали всички природни процеси в миналото са били като днешните? Колко наивно е да заставяме отминалите времена да се подчиняват на нашите ограничени наблюдения и опит. Можем да предполагаме каквото си искаме, но това не доказва нищо освен собственото ни лековерие. В Библията се дава подробно обяснение за потопа, опустошил земята, покрил високите планини и унищожил напълно целия растителен и животински свят извън ковчега. Разрушителното му действие е изразено със следните думи:

"Всичките извори на голямата бездна се разпукаха и небесните отвори се разкриха. Дъждът валя на земята 40 дни и 40 нощи." (Битие 7:11, 12)

Съществуването на тези слоеве може да има научно обяснение, в пълна хармония с библейския доклад. Повсеместният потоп, описан в Битие, осигурява много по-разумно обяснение за съществуването на слоевете, отколкото догадките на еволюцията. Когато водите са се оттеглили от земята, мощните вълни и течения са издълбали огромни каньони за кратко време. Наносни слоеве, всеки със специфична тежест, са се натрупали един след друг, като са притискали растения и животни в компактен слой или пласт. Само по този начин можем да си обясним огромните нефтени залежи и въглищните находища по света. Те са продукт от растителни и животински тела, заровени при изключително високи температури и налягане. В днешно време не се наблюдават подобни процеси на вкаменяване. Под въздействието на съвременните природни сили не се образуват нефт и въглища.

Истината е, че трябва да е имало огромни природни катаклизми, унищожили и погребали милиони тонове растения и животни. Положението на някои вкаменелости, преминаващи вертикално през няколко слоя, показва, че процесът не е бил бавен, нито пък вековен. Земната маса би трябвало да се е натрупала бързо около тялото на животното, иначе то не би могло да застане във вертикално положение. Милиони риби са били погребани от потопа като много от тях са изкривени така, сякаш са били връхлетени внезапно от феноменална сила. Морски вкаменелости се откриват във високите планински вериги, а списъкът с други научни доказателства посочва, че на нашата планета е имало повсеместен потоп.

Оцеляването на най-приспособените

"Естественият подбор" е изфабрикувана от еволюционистите фраза, за да се опише оцеляването на най-приспособените животни. Казано просто, естествените процеси осигуряват оцеляването на най-силните екземпляри от всяко поколение, а по-слабите, по-лошо приспособените умират. Според еволюционната теория само най-силните могат да станат родители на следващото поколение и така видовете постоянно се подобряват, като се издигат все по-високо в еволюционната скала.

Дарвин е вярвал, че естественият подбор е най-важният фактор за развитието на неговата теория. Много от най-изтъкнатите преподаватели еволюционисти са безнадеждно скарани с въпроса колко е важен той. Сър Джулиан Хъксли вярвал в него, както става ясно от неговото изявление:

"Доколкото знам... естественият подбор... е единствената ефикасна и действаща сила на еволюцията." ("Еволюцията в действие", стр. 36)

Неговото становище се оспорва от друг "тежкоатлет" в теорията - д-р Ернст Мейр:
"Естественият подбор вече не се счита за “вся и всьо”, но по-скоро е една чисто статистическа идея." ("Животински видове", стр. 7)

Тези противоположни мнения се отхвърлят от Дж. Симпсън, водещ съвременен тълкувател на теорията. Той казва:

"Търсенето на причината за еволюцията е изоставено. Вече е ясно, че еволюцията няма една-единствена причина." ("География на еволюцията", стр. 17)

Между другото, когато четете за “голямото” единство и съгласие сред учените относно еволюцията, не вярвайте нито дума. Всеки от тях е зает с експериментирането на нови умозрителни възможности за настъпването на промени и след това ги изоставя, виждайки, че се оказват все по-нелепи.

Да се върнем за момент на темата за естествения подбор. Какви са доказателствата, че той действително може да възпроизведе всички промени, настъпили от амебата до човека? Има ли научно доказателство, че може да осъществи дори една малка промяна? Когато се стигне до отговора, представителите на еволюцията съставят най-невероятни семантични рокади и правят най-странни признания. Въпреки че подкрепя идеята за естествения подбор като фактор, Симпсън признава оскъдността на доказателствата по въпроса:

"... Би могло да се спори, че теорията не е доказана и че все още е само предположение." ("Основни характеристики", стр. 118-119)

Чуйте отговора на Хъксли:
"На базата на познанията ни на този етап естественият подбор осигурява генетически по-голямата приспособимост, което по този начин се превръща в предполагаемо доказателство за ефикасността му." ("Еволюцията в действие", стр. 48)

Схванахте ли “логиката” на този бисер? Неговото доказателство за ролята на естествения подбор е адаптацията чрез промените в организма. И тази промяна се осъществява от естествения подбор! С други думи, А=В и следователно В=А. Неговото доказателство не доказва нищо. Комичното е, че така наречените промени от един вид в друг просто липсват в действителността. Те са само в умовете на някои хора. Както вече показахме, няма нито едно парченце от вкаменелост или живо доказателство, че даден вид се преобразува в друг. Това е най-безразсъдната логика, която съществува.

Нека продължим с обяснението на сър Джилиан за надеждността на процеса на естествения подбор:
"Да резюмираме, естественият подбор преобразува случайността в целенасоченост и слепия шанс - в определена цел. Той се осъществява с помощта на времето и така води до подобрения в механизмите на живота, до резултати с астрономическа невероятност, които не биха могли да станат по друг начин." ("Еволюцията в действие", стр. 54, 55)

Не пропускайте да отбележите въздействието на последното изречение. Еволюционните промени в резултат от естествения подбор са "астрономически невероятни", но тъй като нашият приятел Хъксли не вижда друг начин за осъществяването им, вярва в астрономическата невероятност. Бедният! Той греши, когато казва, че сложната структура на живота днес не би могла да възникне по друг начин. Един Вселенски Разум - Бог - е създал клетката, гените и милионите процеси, които учудват всички носители на нобелови награди.

Тъй като обаче сър Джилиан не вярва в Божественото сътворение, трябва да измисли чудотворен процес, за да обясни съществуването на тези сложни същества, които все пак някак са се появили. За да илюстрира всемогъществото на своя бог - "естествения подбор", Хъксли изчислява вероятността за осъществяването на еволюционен процес. Изчисленията се правят въз основа на вероятността всеки благоприятен фактор да подпомогне създаването на кон. Имайте предвид, че всичко е въпрос на случайното щастливо стечение на обстоятелства под въздействие на природата, времето, мутациите и естествения подбор. В книгата "Еволюцията в действие" Хъксли представя тази вероятност по следния начин:

"Веднъж на 1 с три милиона нули след него. За изписването на това число ще са необходими три големи тома с по около 500 страници!... Никой не би се обзаложил за нещо толкова малко вероятно! Но според силно вярващите еволюционисти въпреки това то се е случило." (стр. 46)

Вече коментирахме вярата, с която еволюционистите поддържат невъзможното. Тъй като това число на сложна вероятност практически е равно на нула, как е възможно един учен, при липсата на каквито и да било нагледни доказателства, да защитава толкова догматично своята теория?

Маршал и Сандра Хол в своята книга "Истината - Бог или еволюция?" споделят реакцията си спрямо абсурдната вяра на Хъксли в случайната поява на кон.

"Нека повторим. На кого му се струва абсурдна вероятността (дори да бъде уверяван лично от г-н Хъксли) за еволюцията на коня! Колко ли още тома с нули ще бъдат необходими, за да се получи човек? Така бихме имали само един кон и един човек. Ако нямате желание да продължите с математическите изчисления и да добавите към еволюцията всички останали растения и животни, необходими за съществуването на коня и човека, бихте получили един безсмислен свят, в който никой не би преживял дори един етап от предполагаемата еволюция! Какво имаме дотук - единица с хиляди томове от нули? Добавете още няколко хиляди тома за невероятността на земята да се появят всички необходими условия за живот. Добавете още няколко хиляди тома за невероятността на слънцето и нашата орбита около него и около оста на Земята, Луната и звездите. Добавете още няколко хиляди тома за еволюцията на всички мисли, които човек може да има, за всички обективни и субективни реалности, които прииждат и се отлагат в нас като част от пулса на неразгадаем Космос!

Съберете ги всичките и отдавна щяхте да престанете да говорите за разумно мислене, а още по-малко за научни доказателства. Въпреки това Симпсън, Хъксли, Добжански, Мейр и десетки други като тях продължават да ни убеждават, че това е начинът, по който е възникнал животът! Те са изоставили всичко, което може да придаде достоверен вид на еволюционната теория. Сега се занимават с езотерични математически формули, базирани на генетиката на населението, случайния фактор, изолацията и други "номера", които допринасят за изчисляването на вероятността за възникване на живота на земята на минус нула! Те задръстват библиотеките с книги и навсякъде втълпяват в умовете на хората един восъчна статуя на теория, мъртва повече от десетилетие. Всъщност еволюцията изобщо не претендира, че е наука. Време е всички тези глупости да свършат. Време е да “заровим труповете”. Време е да прехвърлим проблема към забавния отдел в библиотеката." (стр. 39, 40)


Тези примери за еволюционно безумие са само върхът на айсберга, но те ни уверяват, че нямаме повод да се притесняваме за своята вяра в сътворението. Милиони християни са били сплашвани от високопарния технически език на образованите еволюционисти, много от които са саркастично настроени. Ние действително имаме нужда от повече информация за разобличаването на "вратичките" на еволюционната теория, чиято основа е толкова забулена с научни несъответствия, често прикрити под бомбастична научна терминология.

Да проследим своя произход чрез Адам, "който бе син на Бога", е много по-удовлетворяващо, отколкото броденето през тъмни тресавища, изпълнени с нашите далечни предшественици едноклетъчните организми. Човешката раса днес е деградирала още повече. Ниският морал, насилието и безредиците се превърнаха в нещо нормално. Хуманистите сочат животинския ни произход като извинение за това ексцентрично поведение. Но защо хората да бъдат обвинявани за действия, продиктувани от техните животински гени и хромозоми? Тази “рационализация” подобно на защитна реч за временно умопомрачение осигурява лиценза за по-нататъшното безотговорно поведение. Истинската причина за злото и истинското лекарство за него се намира единствено в Божието Слово. Грехът е изличил образа на Бога от човека и единствено личната среща със съвършения Спасител ще разреши проблема с греха.

Name:

Email:

Prayer Request:


Share a Prayer Request
Name:

Email:

Bible Question:


Ask a Bible Question


Back To Top