Skip Main Navigation
Amazing Facts - God's Message Is Our Mission!
   |  

КОЕ Е ПО-ЛЕСНО - ДА БЪДЕШ СПАСЕН ИЛИ ДА БЪДЕШ ИЗГУБЕН ЗА ВЕЧНОСТТА?

Print
КОЕ Е ПО-ЛЕСНО - ДА БЪДЕШ СПАСЕН ИЛИ ДА БЪДЕШ ИЗГУБЕН ЗА ВЕЧНОСТТА?By Joe Crews

Въведение


Възможно е думата “динамит” да има нещо общо с гръцката дума “дунамис”, която означава “силен”. Тя не е непозната за онези, които са изучавали Писанията - едно от ярките прилагателни, използвани в Библията за описание на евангелието на Исус Христос. Павел пише: “Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила (“дунамис” - бел. авт.) за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.” (Римл. 1:16)

Колко малко християни разбират истински експлозивната сила на евангелието, което така лековато изповядват! Ако думите на ап. Павел са верни, тогава всеки, който притежава евангелието, трябва да бъде изпълнен с огромна сила. Но така ли е всъщност? За нещастие животът на безброй църковни членове е “хладък”, отпуснат и изпълнен с жалки компромиси. Вместо с пулсираща сила, той изглежда изпълнен с обезкуражение и поражение. Какво не е наред? Тези хора наистина ли вярват в евангелието или не? И защо тази експлозивна сила видимо липсва в живота им?

Отговорът сигурно е в това, че мнозина не вярват истински в онова, което изповядват. Или пък са приели фалшиво евангелие. Някои от най-големите духовни проблеми днес се коренят в неправилното разбиране на евангелието. Тъжен факт е, че милиони не оценяват истински какво им носи евангелието или какво може да направи за тях. Без да осъзнават напълно неговата сила, те се препъват, приемайки само онова, което слабата им вяра може да обхване. Вместо да пируват на Господнята трапеза, тези хора събират трохите под нея.

Те приличат на “липсващите наследници”, за които много сме слушали. Милиони долари в банките из цяла Америка очакват да бъдат получени от действителните им собственици. В повечето случаи наследниците не знаят за богатството, което по право им принадлежи и ги очаква да го потърсят и вземат. Но тези милиони са нищо в сравнение с духовните богатства, които още лежат неизползвани от християните, неосъзнаващи собственото си безкрайно богатство. Няма друга причина да не потърсят истинските си притежания освен собствената им пълна неосведоменост; и затова повечето хора, наричащи се християни, живеят в окаяна бедност и слабост.

Сатана няма сила над Божиите деца


Знаете ли защо тези милионери живеят като бедняци? Защото са допуснали дяволът да ги наплаши. Той ги е излъгал относно една от най-важните им привилегии. Ние имаме нужда да демаскираме лукавия и да изложим фалшивите му твърдения за неговата власт. Сатана желае да вярваме, че има неограничен контрол над този свят и над всичките му обитатели. Това не е истина. Той не е господар на Божиите чада и няма никаква власт над светиите. Там, където Христос живее и царува, Сатана трепери за живота си. БОГ Е ПО-СИЛЕН ОТ САТАНА и тази истина трябва да ни изпълни с постоянна увереност.

Не ме разбирайте погрешно. Сатана е силен. Ние всички сме изпитали невероятното поробващо влияние, което той упражнява в живота на грешника. Но когато Христос прогони дявола от грешника и управлява живота му, силата за добро е много по-голяма от силата на злото. Ако Христос е по-силен от Сатана, значи и благодатта е по-силна от греха. Исус не е толкова силен, колкото дявола. Ако беше така, борбата между тях щеше да завърши наравно. Но благодарение на Бога Христос вече е спечелил битката и Сатана е победен.

Този факт ни води до радостното заключение, че християнинът има по-могъща подкрепа, когато следва Исус, отколкото грешника, който следва Сатана. Този славен факт трябва да даде невероятна утеха на всяко Божие дете. Той също повдига и много интересен въпрос. Ако имаме такъв могъщ защитник на наша страна, който да желае нашето спасение, правилно ли е също са заключим, че е по-лесно човек да бъде спасен, отколкото да бъде изгубен? Преди да дадем какъвто и да било отговор на този въпрос, е необходимо да вземем под внимание двата основни аспекта на спасението. Много е важно да разберем дали въпросът се отнася до това да СТАНЕМ християни или да ОСТАНЕМ християни.

Бихме искали да вярваме, че тъй като Христос е по-силен от Сатана, Той би облекчил цялостния процес на спасение за Неговите деца. И все пак сме преживели болезнена борба с аз-а, когато сме взели решение да последваме Исус. Усетили сме титаничната битка между плътта и Духа, а Сатана използва слабостта на всеки човек, за да ни задържи в оковите на греха. Едва ли някой би казал, че е по-лесно да се предадеш изцяло на Христа, отколкото да продължиш да живееш според желанията на плътта. Сатана изглежда има стотици примамливи изкушения, за да направи скъсването със света много трудно.

Нещо повече, дяволът има едно предимство пред Бога в това, че може да лъже и прави нещата да изглеждат точно обратното на това, което те са в действителност. Той може да направи греха да изглежда безобиден и привлекателен. В падналата човешка природа с нейната огромна склонност към греха има изграден естествен мост към нещата, които са зли. И дори и след обръщането, това нисше естество може да бъде привлечено от заблудите и измамите на Сатана. Това означава, че християнинът трябва постоянно да бъде нащрек за фини и прикрити атаки от един много хитър враг.

Труден е пътят на престъпника, но не е такъв пътят на послушния


Това означава ли, че ще е обезсърчаващо да следваме Христовия начин на живот? Изкушението ще направи ли непосилно за човека да живее за Христос? Точно обратното, ние можем да сме уверени, че сме от печелившата страна във великата борба. Онзи, Който е откъм нас е по-могъщ от онзи, който е срещу нас. Това не е ли вълнуваща новина? Преживяването на обръщане преобразява ума и волята в истинска духовна крепост. От този контролен център Святият Дух има усмиряващо влияние над нисшето плътско естество. Докато дарбите са предоставени на Бога, християнинът намира облекчение от товара и вината на греха.

Не е ли това, което Учителят има предвид, когато казва следните думи: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене;... и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо.”? (Матей 11:28-30) Исус определено не е имал предвид, че трудностите и конфликтите ще изчезнат от живота на Неговите последователи. По-скоро Той описваше радостта и душевния мир, които ще бележат пътя на послушанието. Когато Исус среща Савел по пътя към Дамаск, му казва: “Трудно ти е да риташ срещу ръжен.” Значението на тези думи е очевидно. Той е искал да каже на Савел, че е трудно човек да се съпротивлява на Светия Дух. Беди и битки лежат по пътя на непослушанието. Пътят на престъпника е труден. Но не е такъв пътят на послушния.

Трябва да престанем да позволяваме на Сатана да промива мозъците ни с преувеличените твърдения за своята власт. Вярно е, че под властта на греха е по-лесно да се върши зло, отколкото добро. Но е вярно и това, че под властта на благодатта е по-леко да се върши добро, отколкото да се греши. Защо не се застъпим за прерогативите, които имаме като Божии деца? Библейските писатели не са се поколебали да предизвикат Сатана, ние също не трябва да се колебаем. Ап. Павел пише: “А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исус Христос нашия Господ.” (Римляни 5:20, 21)

Забележете израза “както грехът бе царувал”. Как е царувал той? Като управляваща сила, нали? Унищожавайки всеки духовен импулс, плътското естество проваля всички усилия на благодатта да влезе в сърцето. Но забележете: “преумножи се благодатта”, и то повече от греха, и “както грехът бе царувал... така царува благодатта”. Очевидно благодатта също ще бъде управляваща сила, която може да надвие всички усилия на греха да влезе в живота. Не е ли това едно фантастично уверение? Дяволът няма сила, която да се сравни с експлозивната сила на евангелието в живота на осветения човек.

На кого е по-трудно да се служи - на Исус или на Сатана? “Ако Бог е откъм нас, кой може да бъде против нас?” Разбира се, Сатана желае да бъдете погубени, но Бог иска да ви спаси. Вие можете да печелите всеки път, заставайки на страната на по-силния. Исус казва за властта Си върху демоните следните думи: “Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. Но когато един по-силен от него нападне... взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разпределя каквото грабне от него.” (Лука 11:21, 22)

Силният мъж, за когото става въпрос тук, е, разбира се, Сатана. Той е по-силен от най-мъдрия човек, живял някога (Соломон), и от най-силния човек (Самсон), и от най-съвършения (Адам). Но не е по-силен от Исус. Христос, Който “му надви” и освободи пленниците от ръцете му. Този, Който е на наша страна, е по-велик от оня, който е против нас.

Ще бъдат спасени всички, които не се съпротивляват на спасението


Бог не само има сила да ни спаси, но и желае да го стори. Волята Му е всички да се покаят и да бъдат спасени. Какъв е плодът от покаянието в живота на човека? Ап. Павел ни уверява, че Божията благост води към покаяние (Римляни 2:4). Колко хора води към покаяние? Всички, разбира се, тъй като Неговата воля е да спаси всички. Христос казва: “И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.” (Йоан 12:32) Неговата любов призовава не само малцина избрани, а ВСИЧКИ хора. Добротата му ВОДИ всяка душа към покаяние, а любовта Му ПРИВЛИЧА всички към кръста. Ако това е така, защо не се спасяват всички хора? Защото се съпротивляват на нежното, привличащо влияние на Светия Дух. Няма никакво съмнение, че Бог активно търси спасението на всеки човек на планетата земя и Той ще продължи да убеждава онези, които не са се закоравили в неверие.

Каква мисъл само! Трудно е да се бориш против спасението. Ако не се съпротивляваме, Бог ще изпълни волята Си и ще ни привлече към Себе Си. “Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци...” (Тит 2:11) За колко души? За всички! В Евр. 2:9 се казва, че Исус е вкусил смърт “за всеки човек”. И отново: “...Бог в Христа примиряваше света със Себе Си...” (2 Кор. 5:19) Единствената причина да не бъде спасен целият свят е тази, че голямото мнозинство се съпротивлява на Божия промисъл за спасение, на освещаващата Му благодат.

Така че действителното трудно нещо за пътя на прегрешение са оковите, за които грехът държи ума и тялото закрепени за него. Ето защо е по-лесно за необърнатия да продължи живота си по досегашния начин, отколкото да се обърне от смърт към живот. В тези хора няма нищо, което да е способно да се противопостави на желанието на плътта. Но също толкова уверено утвърждаваме, че новороденият християнин бързо ще получи отвращение към греха и за него това ще е ужасно действие, за което не би могъл да направи компромис със съвестта си чрез съзнателно непослушание.

И така, какъв е отговорът на въпроса: Кое е по-лесно: да бъда спасен или изгубен? Трябва положително да кажем, че е трудно човек да направи първото завъртане от себичния живот, но след предаване на сърцето си, пътят на християнина при всички случаи е по-щастлив и по-лесен. Нека разгледаме теологията, скрита зад този славен факт.

Библията казва: “с Неговата благодат се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше, за да покаже, казвам, прадвата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.” (Римл. 3:24-26)

Моля, забележете, че само които вярват в Исус, ще бъдат оправдани, макар че кръстът предлага това оправдание за всички. Текстът казва, че човек трябва да има вяра в Христовата кръв. Фирмата, производителка на електроенергия, предлага изобилно електричество и светлина за моя дом, но аз не я ползвам, ако не включа нещо в мрежата. Цялата Божия спасителна, очистваща и оправдаваща сила е безполезна за мен, ако не я приема лично.

Нашият текст говори също за “прощаване на греховете, извършени по-напред” като част от опитността на оправдание. Какво наистина става при този акт на прощение на греховете? Мнозина вярват, че това е нещо, което се случва извън живота на вярващия. Че прощението променя Божието отношение към престъпника поради някакъв небесен запис, воден на милиони светлинни години от нас. Истина ли е, че прощението повлиява Бога, за да няма Той нищо против мен? Това категорично не е вярно! Прощението не променя Божието отношение към нас. То променя нашето отношение към Него. Бог няма нужда да се променя. Той никога не е грешил. Човекът е грешникът, който трябва да се промени. Той стои осъден пред един нарушен закон, не можещ да предложи нито благодат, нито прощение. Абсолютно никаква праведност не може да се извлече от закона. Той не би могъл да даде сила за вършене на добро. Грешникът е безсилен, осъден и безпомощен под бича на този закон.

Думите на ап. Павел поставят осъждането в контраст с оправданието. В Римл. 8:1-4 той описва какво означава оправданието за отделния индивид: “Сега, прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса... Понеже това, което бе невъзможно за закона поради това, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът, и... осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух.” Непосредствено можем да видим, че проблемът е в плътта, която е прекалено слаба, за да се подчинява на закона. Трябвало е да се направи нещо в човека, за да бъде той отново в хармония с Бога. Гръцката дума за ПРАВЕДНОСТ в този стих е “ДИКАИМА”, което означава “ПРАВЕДНО ИЗИСКВАНЕ”. Как може проблемът с грешната плът да бъде разрешен така, че човекът да изпълнява изискванията на закона?

Бог е промислил окончателното разрешение на този проблем, като е изпратил Исус в плът, за да се подчини съвършено на закона. Тъй като е живял съвършен живот на послушание, Христос може да вмени оправдание на всеки от нас. Когато Христос влезе в живота на човека, той вече не е осъден, греховете му се прощават и му се дава сила да изпълнява изискванията на закона чрез присъствието на Христос в него. Това е промяната, която прощението извършва в живота.
Прощението не променя Бога, а нас! Бог прощава греха, като го отстранява. Оправдава безбожния, като отнема безбожието му. Оправдава разбунтувалия се грешник, като остранява бунта му. Когато ни уверява, че сме праведни, Неговото съвършено Слово ни прави такива. Онзи, Който победи Сатана, влиза в човешкото сърце, за да осигури победа над греха. Чудото на новия живот е описано в Библията по фантастичен начин. Ние можем да имаме Христовото мислене (Фил. 2:5), да участваме в Божието естество (2 Петр. 1:4), да бъдем изпълнени с цялата пълнота на Бога (Еф. 3:19) и да бъдем освободени от греха (Римл. 6:18). Всичко това е възможно, когато благодатта започне да управлява живота ни, а под въздействието на тази сила Сатана няма достъп до нас!

Християните нямат причина за страх


Всички, които не се съпротивляват на Божията доброта, ще бъдат доведени до покаяние и до спасение и не бива да се обезкуражават пред авторитета, който си приписва победения враг. Ние трябва да осъзнаем положението си на Божии синове. Трябва също да не се боим да признаем нашата сила чрез Христос над Сатана. Време е Божиите деца да спрат да треперят пред заплахите на победения враг. Често при евангелизации наблюдаваме, смаяни, как дяволът нарежда съпернически атракции, за да отдалечи хората от Божието Слово и си казваме: “О, какво да правим? Циркът идва в града по време на нашата евангелизация.” Истината е, че Сатана трябва да се безпокои, а не ние. Той трябва да трепери и да каже: “О, какво да правя? Евангелизационните събрания идват в града.”

Изпълнените с Божия Дух Негови деца трябва да се научат да бъдат по-доверчиви, по-настъпателни и по-смели, за да държат на истината в името на могъщия победител и Създател - Бог. Ние не действаме със силата на плътта, но със силата на Светия Дух. Този, Който е на наша страна, е по-велик от онзи, който е против нас. Хвала на Бога за това уверение!

ЗАЩО НЕ Е ТРУДНО ЧОВЕК ДА СЛУЖИ НА ХРИСТОС, КОГАТО Е ХРИСТИЯНИН? Моля да не бъркате въпроса. Говорим за новородения християнин, който следва Исус. Не е казано, че на всеки ще бъде лесно да води християнски живот. Всъщност вероятно няма по-трудна задача в света от тази човек да се опитва да живее за Христос със силата на плътта. Съвсем възможно е много дегенеративни болести и слабости на тялото да са произлезли от това, че много поколения са се борили да угодят на Бога с човешки усилия. Хората са уморени и изтощени от тази безполезна борба.

Но за посветения християнин пътят на послушанието е път на радост и наслада, А ПОБЕДАТА Е ГАРАНТИРАНА! Защото “ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.” (1 Йоан 5:3) Възлюбеният ученик на Христос заявява, че не е трудно човек да се подчинява на Божия закон, ако това е плод на любовта му към Бога. Псалмистът пише: “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми!” (Пс. 40:8) Съществуват сериозни причини, поради които на истинския християнин не му е тежко да служи на Бога. Първо, той е абсолютно уверен, че Бог го обича и ще направи за него само това, което е добро. Второ, обича Христос над всичко и предпочита да не рискува да постъпи така, както не е угодно на Бога.

Ограниченията могат да бъдат приятни


Някой може да зададе въпроса за изискванията, постановени в Библията, и за наказанията, които следват престъплението. Никой не може да отрече тяхното съществуване. Тези изисквания и предупреждения за наказание правят ли послушанието трудно? Нека отговорим на въпроса с два предполагаеми разговора. Представете си, че аз току-що съм преминал през пълен медицински преглед и лекарят ми съобщава: “Трябва да ви съобщя много лоши новини. При прегледа открих, че ако не следвате точно моите нареждания, ще умрете. За да спасите живота си, трябва да слушате това, което ще ви кажа, и да продължавате да следвате нарежданията ми всеки ден през останалата част от живота ви. От вас се изисква да ядете два или три пъти дневно, докато сте жив.”

Помислете за момент - това са точни правила, предадени с предупреждение за тежки последици, ако не бъдат изпълнявани. Аз мога да изгубя живота си, ако нарушавам предписанията на лекаря. Но ще ми бъде ли трудно да ги следвам? Разбира се, не! Защо? Просто защото съществува по-висш закон, който ме кара да се храня всеки ден. Физическият закон, на който е подчинено моето същество, изисква да ям редовно и аз го правя с удоволствие. Храненето е за мое добро и аз не се насилвам да се съобразя със сериозните изисквания на лекаря.

По същия начин съществува и един закон на любовта, който действа в живота на всеки християнин. Той е естествено продължение на личната връзка с Исус. Заповедите и предупрежденията за наказание в Библията не са някакви заплахи, защото християнинът вижда в тях по-висшия закон, който го кара да върши нещата за свое най-голямо добро. Той не се подчинява поради страх от наказание, а защото е извънредно щастлив да се подчинява на Този, Когото обича.

Нека си представим друг разговор. Приготвям се да напусна дома си за един месец, за да отида на евангелизация. Моята съпруга ми казва “довиждане” и след това тържествено размахва лист хартия пред лицето ми. “Джо - казва тя, - няма да те има един месец и чекът ти ще бъде изпратен по пощата, преди да се върнеш. Искам само да прочетеш този лист много внимателно. Това е копие от заповед №392 на властите в Мериленд, в която се казва, че ще бъдеш хвърлен в затвора, ако не ми изпратиш пари за поддръжка на дома. Не е много приятно да бъдеш в затвора, затова очаквам да ми изпратиш парите веднага щом получиш чека.”

Това, което тя казва, е вярно, но трябва ли да издържам семейството си поради заплахата на закона? Не! Съществува по-висш закон - законът на любовта, който ме кара да се грижа за моите любими близки. Любовта превръща дълга в радостна привилегия. Аз си спомням как извървях 10 мили в проливен дъжд, за да присъствам на рождения ден на момичето, което обичах. Не съжалявах, че съм го сторил. Любовта ми към нея надви неприятното време. Можем да смятаме едно нещо за бреме в зависимост от отношението, което имаме към него и в зависимост от начина, по който сме свързани с него. Бреме е да се служи на Исус, ако връзката с Него не е истинска.

Труден и нещастен ли е тесният път?


Чувал съм някои хора да казват: “Но християнството е изпълнено с толкова много ограничения!” Истина е, но бракът е изпълнен с много повече ограничения от религията. Това прави ли го нещастен? Младоженците оплакват ли се заради многото обещания, които са си дали. Аз съм венчал много млади двойки и никога не съм виждал нещастни младоженци заради това, че са се посветили един на друг. Те винаги излъчват радост дори след като са си обещали вярност за цял живот.

Представете си, че някой каже на булката отчайващите думи: “О, ти наистина сега си в тежко положение! Помисли си само: всеки ден трябва да готвиш за този младеж, да чистиш къщата, да се грижиш за дрехите му и да се сблъскваш с неприятните му навици. Каква нещастна новост е този брак!” Как мислите, какво би отговорила младата съпруга. Тя би казала: “Но това е чудесно, защото аз го обичам!”.

Представете си, че някой се опитва да обезкуражи новокръстения християнин, който току-що е сключил завет с Исус, с думите: “О, ти се захващаш с една нещастна бъркотия. Помисли си само: не можеш да ходиш вече по барове и на танци, не можеш да ходиш на мачове в събота и никога няма да можеш да ядеш свинско или скариди.” Излъчващият радост новороден християнин би отговорил без никакво колебание: “Чудесно! Всеки момент от този живот ще бъде удоволствие.”

Обяснението за този отговор е дадено във 2 Кор. 5:14: “Защото Христовата любов ни принуждава...” Любовта тласка и подбужда хората да правят всичко, за да угодят на Този, Който се е пожертвал за тях. Не съществува тежко бреме, което да обвързва такива последователи към пътеката на службата и послушанието. “Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при Дървото на живота и да влязат през портите на града.” (Откр. 22:14) Думата “блажени” наистина означава “щастливи”. Заповедите могат да бъдат ограничителни, но е удоволствие да бъдеш ограничаван от любов.

Брак без любов е нещастен - така е и с религията


За непокаяните тези мисли са чужди и противоречиви. Хората, които не обичат, не могат да оценят безкористната привързаност на щастливата двойка. Някои брачни двойки взаимно са унищожили живота си и гледат на брака като на горчиво робство. ГРЕШКАТА НЕ Е В БРАКА, А В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ НЕГО. Когато се отклоняват и губят връзката си с Исус, християните също започват да се оплакват от бремето на религията. Но грешката не е в религията, а в бедните на любов сърца на оплакващите се.

Всичко това противоречи ли на Христовото учение за себеотрицанието? Исус наистина казва: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.” (Лука 9:23) Искал ли е Той да каже, че пътят на послушанието ще бъде труден или нещастен? Не! Просто е представил реалността на съперничещите си притегателни сили в живота на християнина. Винаги ще има примамки за плътта, връщащи ги към света, които ще се опитват да ни отделят от Христос. Ако не съществува подтикващото влияние на една по-силна привързаност, емоционалното привличане на тези примамки може да надделее. Точно тук се разкрива любовта. Силната любов към Христос ме принуждава да се прилепя към Него и да кажа “не” на упоритите покани на плътта, на дявола и на света. Тези глупави предизвикателства към моята връзка с Христос ще съществуват винаги, но аз винаги ще мога да избера да остана при Него по две причини: първо, обичам Го повече от всичко и от всеки друг на света и второ, зная, че Той ще направи за мен най-доброто.

Сатана ще използва чувствата като едно от най-успешните си оръжия против светиите. Но истинският християнин ще разбере, че не може да се доверява на плътта и чувствата. Трябва да служим на Бога заради правдата и истината, а не защото така ни диктуват чувствата. Чувствата са накарали милиони да се отрекат от Господа и да живеят за плътта. Повечето от онези, които днес служат на дявола, го правят, защото са били измамени и заслепени от чувствата си. Постоянно чудо е да се наблюдава как хората следват плитките кроежи на греха, преследвайки щастието. Очевидно те не извличат никаква истинска полза от пушенето, от пиенето и от какъвто и да било друг порок, с който унищожават себе си. Но подобно на роботи изпълняват желанията на плътското си естество.

Уолтър Уинчел обобщава това в своята рубрика: “Най-тъжните хора на света са онези, които седят в заведенията, убеждавайки се, че прекарват добре времето си. Тази улица, Бродуей, е пълна с места за забавления, които се опитват да направят хората щастливи, но ги потапят в нещастие.”

Проблемът е, че милиони хора нямат силата на оня по-висш духовен закон на любовта, който да действа в живота им. След като няма съперничеща сила, която да й се противопостави, плътта започва да ръководи ума и тялото. Азът откликва на емоционалните примамки, на външния стимул и няма друг избор, освен да бъде пленен от плътта. Това ми напомня историята за един концентрационен лагер, която съм слушал някога. Някакъв човек стоял и гледал през преплетената бодлива тел един препълнен с хора лагер на смъртта. Затворниците били с изтощени тела, хлътнали страни и угаснали очи. Когато човекът отвън наблюдавал умиращите от глад затворници, един от тях го повикал и казал: “Хей, ти не можеш да дойдеш тук, нали?”. Веднага себелюбивото естество реагирало на предизвикателството: “Кой каза, че не мога? Ще ти покажа!”. И човекът се промъкнал през мрежата, за да се присъедини към тъжните обитатели на лагера.

Това, приятели, е много близко до истината, която ни е трудно да обясним - истината за карнавала на смъртта, който кара милиони хора всяка година да нарушават законите на своето естество. Може да изглежда невероятно, но Азът желае да направи себе си нещастен, за да следва своя собствен път, а хората, които живеят по плът, нямат сила да се съпротивляват на неговата природа. Много по-лесно им е да сторят зло, отколкото добро. Но нека да повторим и отново да потвърдим славната истина, че за онези, които са в Христос, е по-лесно да вършат добро, отколкото да вършат зло.

Това е добрата новина, която носи Христовото евангелие, и сега аз я споделям с всеки читател. Исус дойде, за да ни даде сила, чрез която да бъдем и оправдани, и осветени. Ние можем да се освободим от вината на греха, но и от силата на греха, като приемем простото, безвъзмездно средство на евангелието. Спасението е осигурено за всички времена - минало, настояще и бъдеще. Дано Бог ни помогне да не се задоволяваме с частично разбиране на значението на Неговата благодат. Нека се хванем за невероятните богатства и сила, дадени ни като на Божии синове и дъщери!

Как да измолим победата над греха?


Чували ли сте за еволюционния начин за спечелване на победа над злите навици и грехове? Понякога е наричан метод на подбора или на опита, но обикновено той просто се оказва несъстоятелен. Частично действа, разбира се, защото с възрастта човек отхвърля някои изкушения и грехове, а времето разрешава въпроса с останалите, когато дойде смъртта. Но знаете ли защо опитът не е начинът, по който трябва да се побеждава дявола?

Защо не можем да се преборим с дявола в продължение на няколко месеца, докато накрая съвсем го изгоним? Защото той е по-силен от нас. Ние бихме могли да се борим с него цяла година, но въпреки това в края на годината той ще бъде по-силният. Опитът никога няма да смаже силата на греха в нито един случай, защото имаме пред себе си враг, който винаги ще е по-силен от нас. Какъв тогава е отговорът на нашата слабост и поражение? Този въпрос ни довежда до най-скъпата и най-възвишената тайна на Божието Слово. Нека да я изследваме внимателно и с много молитва.

Най-напред човек трябва да разбере, че даровете на цялото небе са му представени чрез обещанията на Библията и че ги получава чрез вяра. Ап. Петър описва “скъпоценните нам и твърде големи обещания” и ни уверява, че можем да станем “чрез тях участници на Божественото естество” (2 Петр. 1:4). Могъща сила е на разположение в обещанието, което ще се изпълни за всички, приемащи го чрез вяра. Толкова малко хора желаят да повярват, че обещаните благословения стават техни още в момента, когато повярват! Защо е толкова трудно да се вярва дословно, че Бог ще направи това, което обещава?

Сега нека да стигнем до самата сърцевина на победата и да видим кои са четирите прости стъпки, дадени в Писанието, за да може всеки вярващ да приеме Божието Слово. Четири текста осветляват това удивително преобразяване. Първо: “Но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Кор. 15:57). Позволете на ума си да вникне във фантастичната вест, скрита в тези думи. ПОБЕДАТА Е ДАР! Не я спечелваме със собствените си усилия, нито я получаваме заради собствената си доброта. Единственото нещо, което трябва да направим, е да се молим за нея и победата ще ни бъде дадена безвъзмездно чрез Христос. Той е единственият, Който винаги е побеждавал Сатана, и ако някога имаме тази победа, тя ще бъде дар от Него.

Нека ви попитам нещо. Нуждаете ли се от победа в своя живот - над някой обвързващ навик или грях? Някои хора са роби на апетита, на алкохола или цигарите. Други се борят безуспешно срещу нечистотата, гнева или любовта към света. Библията казва, че можете да получите победата даром чрез Исус Христос. Вярвате ли, че Той желае да ви даде тази сила, ако му я поискате. Колко уверени можете да бъдете, че Бог ще отговори на молитвата ви за победа веднага? Ето колко - точно толкова, колкото истинни са Христовите думи.

Вторият текст е Матей 7:11: “...ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!”. Добро нещо ли е да се молите за победа над тютюна, над някое плътско или морално зло. Разбира се, добро е! И вие не трябва да питате дали това е според Божията воля! Той вече ни е казал в Библията, че волята Му е да унищожава делата на греха и дявола. Ако се молим за повече пари или за по-добра работа, винаги трябва да се питаме дали това е според волята Му. Трябва да се молим според волята Му, но победата над греха е обещана на всеки, който се моли с вяра.

Бог ще ни даде ли победата, когато Му се помолим? Исус казва, че повече желае да ни даде това добро нещо, отколкото ние да нахраним децата си, когато са гладни. Той очаква да почете нашата вяра и да “снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса” (Фил. 4:19). Тези уверения са така обхватни и неограничени, че ние стоим удивени пред тях. Защо с такова нежелание се молим да получим благодат? Защо е толкова трудно да повярваме, че Бог наистина иска да каже това, което казва?
Ето следващия въпрос: Как разбираме, че сме получили победата, след като сме Го помолили? Той е казал, че ще ни я даде. Ние знаем, че Бог не лъже. Можем да вярваме на Неговото обещание. В същия миг, в който се молим, трябва да приемем факта на изпълнението, да Му благодарим да дара, да станем и да действаме като хора, които са получили обещанието. Не трябва да изискваме или да очакваме никакво доказателство или знамение. Обещаната сила ни се дава единствено в отговор на нашата вяра.

Това ни води до третия текст, който се намира в Римл. 6:11: “Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.” Думата “считайте” означава да вярвате или да приемете, че това е направено. Всяка проява на вяра трябва да бъде насочена към това искане за победа. Тогава трябва да смятаме, че победата ни е дадена. Спомняте ли си случая, когато ап. Петър върви по водата? Той пита Исус дали би могъл да излезе от лодката и да тръгне по вълнуващото се езеро и Исус му казва да тръгне. Но колко време апостолът прави невъзможното - да ходи по водата? Библията казва: “Но като виждаше вятъра силен, уплаши се и като потъваше, извика, казвайки: “Господи, избави ме!” (Матей 14:30).

От какво се е уплашил ап. Петър? Уплашил се е от потъване и удавяне. Въпреки Христовото уверение, че би могъл безопасно да върви по водата, той се усъмнява в думите на Учителя. Затова започва да потъва. Докато вярва в обещанието на Исус и действа с вяра, е в безопасност. Когато се усъмнява - започва да потъва.

Какво е невъзможно за вас сега? Не ходенето по водата, а победата над тютюна или някой друг грях, който ви е нападнал. А Христос казва: “Елате при Мене, Аз ще ви дам победата.” Докато вярвате, че сте освободени, ще имате победата. Толкова е просто! В самия момент на молитвата за победа, тя ще бъде вложена в живота ви като източник на сила. Вие няма да почувствате, но Бог ще остане там, докато го приемате с вяра.

За някои хора освобождението е толкова драматично, че те губят дори апетит към греха. Привържениците на тютюна понякога се освобождават от желанието да пушат. Но не това е начинът, по който Бог обикновено действа. Обикновено желанието остава, но в момента на изкушението силата да го отменим извира отвътре. Вярата приема акта на победата, която се предоставя за собственост на вярващия.

Последната стъпка към победата е описана в нашия четвърти текст - Римл. 13:14: “Но облечете се с Господа Исуса Христа и не промишлявайте за страстите на плътта.” Толкова силно е доверието в представената от Бога сила, че не съществуват никакви съображения отново да се изпадне под властта на този грях. При стария план на опита се предвижда падение в повечето случаи. Цигарите биват оставени на един шкаф и пушачът си казва: “Ще се опитам никога да не пуша отново, но ако пак пропуша, зная къде са.” В плана на доверието обаче ние нямаме причина да се боим от падение поради човешка слабост. Победата не зависи от нашата сила, а от Божията. Ние бихме могли да паднем, но Той - не. Цигарите са отхвърлени. Всички планове, които биха включвали компромис, са изоставени.

Малкият Джими се безпокоеше, защото бе отишъл да плува въпреки заръките на майка си. Когато тя го попита защо е сторил това, Джими отвърна: “Защото бях изкушен.” Тогава майка му му каза: “Аз забелязах, че тази сутрин ти взе банския си костюм. Защо?” Джими отвърна: “Защото очаквах да бъде изкушен.” Колко типични са постъпките на онези, които не полагат усилия, за да спечелят победата. Те предвиждат падението.

Някой може да не се съгласи, казвайки, че това е обезкуражаващо. Предположете, че човекът не успее. Дори ап. Петър е започнал да потъва. Ако победата не се задържи, трябва ли да се разклати доверието на човека в Бога? Потъването на ап. Петър няма нищо общо с пропадане на Божията сила. То не променя волята на Христос Петър да върви по водата, а само показва на апостола нуждата му от по-силна вяра, за да може да се подчинява на Христовата заповед. Нашата вяра може да отслабне. Може да имаме нужда да ни се напомня за нашата пълна зависимост от Него. Но това не намалява значението на красивия Божи план да ни вмени сила и победа чрез “скъпоценните нам и твърде големи обещания” на Библията. Без вяра човек не може да приеме за себе си Божиите обещания. Исус ясно очертава мащаба: “Нека ви бъде според вярата ви.” (Матей 9:29)

Така стоят нещата, приятелю, в цялата си простота. ТИ ЩЕ УСПЕЕШ! Ако желаеш да бъдеш свободен, ще успееш! Нищо не може да помогне на човек, който не желае да изостави греха. Но ако ти поискаш, можеш! ПОБЕДА, СИЛА ОСВОБОЖДЕНИЕ - само ги пожелай с вяра и те са твои. Вярвай и се дръж за тях още в този момент! Бог иска да те освободи!

Formula 4 Faith by Doug Batchelor
Formula 4 Faith by Doug Batchelor

Other Languages

Contact Us
Name:


Email:


Prayer Request:


Share a Prayer Request
Name:


Email:


Bible Question:


Ask a Bible Question

Related Video
Related Audio
Related Print
God's Promises




(916) 434-3880 | AF iTools | Employment | Site Map | Privacy Statement | Terms of Use     Copyright 2017 by Amazing Facts Inc.

Back To Top