Съобщения от Метеор?

Дали това е знак от Бога? Дали американците тестваха нови оръжия? Или просто беше интересно извънземно явление, което ни напомня, че нашата планета е уязвима към космически отпадъци?

Реакциите към метеорита от 15 февруари, който премина над Уралския регион на Русия със скорост между 34 000 и 40 000 мили в час, бяха смесени. След като разтърси сърцата на много хора, някои от тези, които преживяха взрива от първа ръка, помислиха, че това е краят на света.

Учените казват, че около 9:20 ч. (YEKT) един от най-големите метеори, влезли в земната атмосфера от събитието в Тунгуска през 1908 г., се превърна в огнен кълбо и се разпадна на около 10 до 15 мили над земята, причинявайки гигантско освобождаване на енергия. Експлозията е била с мощност, равна на 20 или 30 атомни бомби, и е изпратила ударни вълни, които са разбили прозорците в шест града в региона. Около 1500 души са били ранени, предимно от счупеното стъкло. Според някои приблизителни оценки метеоритът е бил с диаметър около 55 фута и е можел да тежи 10 000 тона.

Макар че някои виждат метеоритите като капсули на времето, които разкриват тайните на вселената и произхода на живота на нашата планета, християнинът търси в Писанието окончателни отговори, за да тълкува света и всичко, което е както в него, така и извън него. Исус някога говори за знамения преди Своето пришествие. „И ще има знамения в слънцето, в луната и в звездите…“ (Лука 21:25). Както често се случва в Писанието, физическите явления илюстрират духовните реалности. Обърнете внимание на това показателно изявление от „Уол Стрийт Джърнъл“ относно вида на метеорита, който удари Русия:

„Метеоритите от типа, който удари Русия, произхождат от най-ранните времена в диска от газ и прах, който се въртеше около ранното Слънце. Те стават обитатели на астероидния пояс, който се намира между Марс и Юпитер, докато не излязат от орбита, вероятно в резултат на сблъсък с друг обект. Някои летят близо до Земята, биват привлечени от гравитацията и срещат края си в пламък от топлина и светлина, докато падат към земята“(подчертаването е добавено). [1]

Библията ни казва, че в най-ранните времена, преди да се състои Сътворението на нашата планета, на небето е имало ярка звезда, блестящ ангел, който е стоял до престола на Бога. Луцифер, носителят на светлината, е бил защитник на Божия свят закон. Но покриващият херувим е станал ревнив и се е обърнал срещу Господа, докато на небето не е избухнала война. Когато Луцифер, който стана Сатана или дяволът, беше изгонен от небето, Библията казва: „Той беше хвърлен на земята, и ангелите му бяха изхвърлени заедно с него“ (Откровение 12:9).

В едно показателно описание Исус говори за същото събитие и казва: „Видях Сатана да пада като мълния от небето“ (Лука 10:18). За падането на Луцифер се говори ясно и в Стария Завет. „Как си паднал от небето, Луцифере, сине на зората! Как си паднал на земята!“ (Исая 14:12). Сатана също е описан като змей, чиято опашка „повлякла една трета от звездите на небето и ги хвърлила на земята“ (Откровение 12:4).

Руският метеор от 2013 г. може да ни напомни за две неща. Първо, в природата и на небесата ще се случат драматични събития, за да ни предупредят за скорошното пришествие на Христос. Библията е ясна относно знаменията на времената. Дозвуковите вълни, които пронизаха атмосферата по целия свят при падането на този метеор, трябва да ни подтикнат да изучаваме Писанията много внимателно. Живеем в нестабилни времена.

Накрая, подобно на падането на Луцифер, тези метеори „намерят края си в пламък от топлина и светлина, докато падат към земята“. Библията ни разказва за бъдещето на Сатана. Бог казва: „Аз те хвърлих на земята. … Донесох огън от средата ти; той те погълна, и те превърнах в пепел върху земята пред очите на всички, които те видяха. Всички, които те познаваха сред народите, се учудват на теб; ти си станал ужас и няма да бъдеш повече завинаги“ (Езекиил 28:17–20). Сатана няма да гори вечно. Той ще бъде унищожен завинаги от огън, докато не остане нищо друго освен пепел. И когато изкупените ходят по обновената земя, те няма да намерят никъде и следа от тази падаща звезда (Малахия 4:1–3).

\n