5 причини, поради които можете да разберете, че притчата за „Богаташа и Лазар“ не трябва да се тълкува буквално

Историята за „богаташа и Лазар“ е разказана от Исус в Евангелието от Лука 16:19–31. Тя често се цитира от християните като неопровержимо доказателство, че след смъртта хората отиват направо в рая или в ада. Но дали целта на тази история е да ни даде реална представа за отвъдния живот – или тя служи за съвсем друга цел?

Ето пет причини, поради които можем да знаем, че историята за богаташа и Лазар не трябва да се приема буквално.

1. Тя се намира в списък с притчи. Речникът „Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary“ определя „притча“ като „обикновено кратка измислена история, която илюстрира морално отношение или религиозен принцип“. Историята за богаташа и Лазар се намира в края на поредица от притчи, изпълнени със символични, небуквални илюстрации (виж Лука 15). Например, в притчата за изгубената овца Исус със сигурност не учи, че Неговите последователи имат четири крака или ядат трева; всичко това е метафора за по-голяма духовна истина.

2. Тя съдържа невъзможен разговор. Притчата изобразява богатия човек в „Хадес“, който говори директно на Лазар в „лоното на Авраам“. Могат ли хората в небето да разговарят с хора в ада? И изобщо, хората в небето наистина ли гледат как хората горят в ада? Не според Исус, който описва „голяма пропаст“, разделяща спасените и изгубените (Лука 16:26).

3. Тя използва ясни символични образи. Богатият човек иска Авраам да изпрати Лазар да натопи върха на пръста си във вода и да охлади езика му (стих 24). Това трябва да е символично – защото физически това не може да се случи. Колко вода би могла да премине през пламъците и каква помощ би оказала на някой, който страда в ада?

4. Тя използва фигуративни изрази. Хората, които са умрели с вяра в Христос,намират ли покой в буквалното лоно на Авраам? Колко голямо е лоното на Авраам? Това трябва да е фигуративен израз, защото знаем, че ангелите ще съберат светиите при второто пришествие на Христос (виж Матей 24:30, 31).

5. В противен случай това би противоречало на останалата част от Писанието. Ако тази история беше буквална, би било трудно да се обясни защо Библията казва: „В смъртта няма спомен“ (Псалом 6:5). Вместо това, онези, които умират, спят в гроба в очакване на възкресението (1 Солунци 4:15, 16). Библията сравнява смъртта със сън над 50 пъти. Вижте един пример от Исус в Йоан 11:11–14.

Истинското послание на тази притча често и за съжаление се губи, защото хората я използват, за да докажат нещо, за което Исус дори не е говорил. Ако искате да знаете истинското значение на тази притча, разгледайте нашите ресурси по-долу …

• Прочетете подробна книга за тази притча, като кликнете тук.
• Изслушайте кратко обяснение от Дъг Батчълър, като кликнете тук.
• Научете повече за това, което се случва, когато умрем, на TruthAboutDeath.com.

\n