Ако употребиш Божието име напразно, ще ти наложат глоба?

Жителите на градчето Саонара в Италия, близо до северния град Падуа, скоро ще се сблъскат с нови мерки, насочени към борбата с т.нар. нарушения на „качеството на живот“, като разхождане на куче без повод, изхвърляне на боклук на обществени места или косене на тревата в неподходящо време на деня.

И сред тези предстоящи разпоредби: глоба от 400 евро, около 445 долара в САЩ, за всеки, който „богохулства срещу която и да е вяра или религия“ или ругае на публично място.

„Богохулството е обидно; то ме обижда“, заяви кметът Валтер Стефан пред британскиявестник„ Telegraph“. „С този закон няма да можете да обиждате никоя религия; ние трябва да уважаваме вярващите.“

Кметът, който според вестника е практикуващ католик, заяви, че забраната за богохулство обхваща всички религии: „Тя важи за Аллах, Буда или Мохамед“, каза той.

Кметът Стефан е решен да повиши нивото на социално поведение в тази общност от 10 000 души, разположена на около 16 мили югозападно от Венеция. „Може да има по-големи проблеми наоколо, но не можем да считаме възпитанието за нещо банално“, каза той. „Ако оставим това да мине, младите хора ще се превърнат в грубияни. Искаме да създадем учтива общност и поведение, което предотвратява конфликти.“

Италия като цяло имаше закони срещу богохулството в сила още през 1999 г., само преди 20 години. Въпреки това, престъпленията срещу „божеството“ остават в сила в някои райони, а миналата година един мъж беше глобен с 100 евро (112,50 долара) за богохулство пред училище.

Свободата на словото включва нецензурни изрази, постанови Върховният съд

За американците, свикнали с всякакъв вид език на публичното място – да не говорим за онези, които са преживели основното обучение в Корпуса на морската пехота на САЩ – идеята за забрана на богохулството и псувните може да изглежда невъобразима. Многократно Върховният съд на Съединените щати е постановил, че „свободата на словото“, съдържаща се в Първата поправка към Конституцията, означава, че нецензурният език не може да бъде напълно забранен, въпреки че може да бъде регулиран при определени обстоятелства.

Всъщност западната култура като цяло е толкова груба в някои отношения, че нецензурният език вече почти не изненадва никого. През 2014 г. професорката от Държавния университет в Сан Диего Уенди Патрик – чиято основна работа като прокурор изисква от нея да цитира силно нецензурен език в съда като част от даден случай – изрази съжаление за небрежността, с която студентите се поддават на неприятен език.

Патрик, която е изучавала теология и е също така ръкоположена свещеничка, казва, че „студентите ѝ нямат никакви угризения“ да използват лоши думи по всяко време и по всякакъв повод. Тя заяви предвестник„ Deseret News“: „Културата в университетските кампуси е такава, че освен ако не нарушават реда или правилата, това е (просто) начинът, по който говорят децата.“

В същия доклад равинът Дейвид Уолп, духовен лидер на Синайския храм в Лос Анджелис, каза, че има аргументи да не се казва първото нещо, което ти хрумне, особено ако е нецензурно: „Да изразяваш всичко, което е в теб, е опасна културна идея“, каза той. „Дисциплината и сдържаността [са] толкова важни за формирането на личния характер, колкото и пълното изразяване.“

Макар да е похвално, че кметът Стефан се тревожи за потенциалната грубост в по-младото поколение, идеята съседите да доносничат един на друг и да докладват всеки пропуск, що се отнася до езика или уважението към религията, е малко объркваща. Това ли иска Саонара да бъде известна? Трябва ли да се насърчава такъв контрол? Хубаво е да има възпитание, но трябва ли то да се налага чрез култура на наблюдение?

Бог се противопоставя на богохулството

В Левит 24:10–16 четем историята за някого в лагера на израилтяните, който е богохулничил и проклел Бога. Мойсей, тълкувайки и прилагайки третата заповед, постанови наказанието: смърт чрез убиване с камъни. Ясно е, че подобни изказвания са се възприемали доста сериозно по времето на Мойсей.

В послание, озаглавено„Неговото свято име, нашият благоговеен живот“, пастор Дъг Батчълър говори за сериозността при употребата и изговарянето на Божието име. Един важен акцент е да се уверим, че нашият живот отговаря на името на Исус: „Най-добрият начин да не употребяваме Божието име напразно е да живеем като християни“, каза той.

Дори съвестните вярващи обаче могат да се тревожат за едно нещо: могат ли да извършат така наречения „непростим грях“, който включва богохулство?

В Матей 12:31 Исус казва на Своите ученици: „Затова ви казвам: всеки грях и богохулство ще бъдат простени на човеците, но богохулството срещу Духа няма да бъде простено на човеците.“

Този стих е причинил голяма тревога на не един християнин. Но има добра новина за онези, които са объркани: Бог е Бог на безкрайна любов, който ще прости всички грехове, които са Му изповядани. Можете да прочетете повече за това в новата книга на пастор Дъг „Какво е непростимият грях?“ Тя предлага послание на надежда за онези, които са объркани.

\n