Да помолим растенията да ни простят?

През септември студенти от Теологичния семинар „Юниън“ в Ню Йорк, който се представя като мястото, „където вярата и науката се срещат, за да преосмислят делото на справедливостта“, публикуваха съобщение в Туитър, което привлече вниманието на цялата страна: „Днес в параклиса ние се изповядахме пред растенията. Заедно изразихме в молитва своята скръб, радост, съжаление, надежда, вина и тъга, посвещавайки ги на съществата, които ни поддържат, но чийто дар твърде често не успяваме да почетем. Какво изповядвате пред растенията в живота си?“

Един студент каза по време на ритуала: „Изповядвам, че толкова много дървета ме държаха в клоните си, докато растях, но аз не ви държах в замяна.“

„Цялата идея беше да разберем връзката си със света около нас“, каза Карваляес. „Има една перспектива на взаимоотношенията. Не е като: „О, това растение е там за красота, или за моите нужди, или защото съм гладен“, а е нещо повече от това. Става въпрос да се опитаме да чуем гласовете им, както разбираме гласа на Бога.“

„Изцели разбитостта около нас“

В разговор с колумниста по религиозни новини Тери Матингли Карваляес се позова на историческата фигура от католицизма Франциск от Асизи – от когото папа Франциск е взел името си – за да обоснове службата за изповядване пред растенията.

„Бих казал, че се опитваме да се отнасяме към тази земя по начин, подобен на този на Свети Франциск“, каза той на Матингли. „Когато се изповядваме, се опитваме да излекуваме онова разбитост, която виждаме навсякъде около нас в този свят, разбитостта, която ни пречи да видим Божията пълнота в растенията, Божията пълнота в животните. … Трябва да виждаме Бога по един по-широк начин.“

В своето видео Карваляес твърди, че описанието на природата, която слави Бога, което се намира в Псалом 148, е предшественик на вида изповеди и молитви, които Семинарията „Юниън“ организира (въпреки че погрешно цитира Псалом 149 във видеото). Но метафорите на псалмиста не включват никакво покаяние пред „огъня и градушката, снега и облаците; бурния вятър … планините и всички хълмове; плодоносните дървета и всички кедри“, описани в стихове 8 и 9.

Когато Исус, в Лука 19:40, потвърди, че „камъните веднага ще извикат“, ако учениците Му мълчат, Спасителят не смяташе камъните за съзнателни същества. По-скоро Той казваше, че доказателството за Неговото месианство е толкова очевидно, че не може да бъде заглушено.

Реакцията към церемонията беше, както можете да си представите, остро критична от някои кръгове. Матингли цитира пастор Алберт Молер-младши, президент на Южния баптистки богословски семинар, който каза в подкаст: „Ако не се покланяш на Създателя, неизбежно ще се покланяш на творението, по един или друг начин. Това е първичната форма на идолопоклонство.”

Сред така наречените „основни“ християнски деноминации – група, която включва, наред с други, Пресвитерианската църква на Карваляес, Обединената методистка църква и Епископалната църква – поклонението, което отразява земята, не е нищо ново. Матингли, ветеран репортер по религиозни теми, си спомни служба от октомври 1993 г. в катедралата „Св. Йоан Божествен“ в Ню Йорк, епископална община, където беше изпълнена „Missa Gaia“ („Земна меса“) на Пол Уинтър. Той написа: „Литургичните танци с вълци са, буквално, един от начините да се опише тази зелена тържествена меса.“

Но „растенията не могат да ни простят“

Карл Труман, известен автор на християнски теми и професор в Гроув Сити Колидж в Пенсилвания, отбеляза на уебсайта на списанието „First Things“, че „грях, изповядан само пред растение, е грях, който не може да бъде простен, по простата причина, че растенията не могат да прощават, точно както не могат да се обиждат“.

Отбелязвайки, че Union Seminary „някога се е гордял с величия от интелектуалния ранг на Райнхолд Нибур и Пол Тилих“, Труман пише, че училището поема доста по-различна посока в образованието на следващото поколение пастори и проповедници.

„Нашите църкви ще бъдат празни след петдесет години, а причината е пред очите ни“, твърди Труман. „Поколението семинаристи, които се обучават днес, ще станат свещеници и пастори, които нямат какво да кажат – а повечето хора имат по-важни неща за вършене в неделя, отколкото да слушат онези, които нямат какво да кажат, но искат да им се плаща за това, че го казват.“

Павел, пишейки до младата общност от вярващи в Рим, беше още по-остър в упрека си към онези, които отвръщат погледа си от Бога и Неговата природа: „Като се представяха за мъдри, те станаха глупави и превърнаха славата на нетленния Бог в образ, подобен на тленния човек – и на птици, и на четириноги, и на пълзящи гадини“ (Римляни 1:22, 23).

Но само защото някои хора, които се наричат християни, „изповядват“ вярата си пред растенията, това не означава, че сме освободени от грижата за света, който Бог е създал.

Пастор Дъг Батчелър, в урок по изучаване на Библията, каза: „Без съмнение, този свят наближава края си, той няма да трае вечно. И да, Исус идва скоро. Всичко това е вярно, но нищо в тези истини не ни дава правото или мандата да оскверняваме земята. Напротив, като християни, ние трябва да се стремим да се грижим за света, който нашият Бог е създал за нас.“

Можете да намерите този урок,„Грижа за творението“, онлайн, който можете да гледате безплатно по всяко време. Това информативно изучаване ще постави въпроса за екологичните проблеми в правилната, библейска перспектива и ще ви даде инструменти, които можете да използвате днес, за да помогнете да направите света по-добро място.

\n