Древен цар, пророчество и съвременна геополитика

Когато вземете ежедневник, очаквате да прочетете за днешните световни лидери, а не за някой, починал 470 години преди раждането на Исус.

Но читателите на „Вашингтон пост“ се събудиха на 1 ноември, за да прочетат за предполагаемата „обсесия на настоящата американска администрация с древен персийски император“, а именно Кир II Персийски, известен още като Кир Велики. Както го формулира репортерът Ишаан Тарур: „На [29 октомври] държавният секретар Майк Помпео отбеляза събитие, случило се преди повече от 2500 години. „Днес през 539 г. пр. Хр. Кир Велики влезе във Вавилон и освободи еврейския народ от плен“, написа Помпео в Туитър. „Неговото уважение към човешките права и религиозната свобода вдъхнови основателите на Америка. САЩ застават на страната на иранския народ, на който режимът пречи да отпразнува неговото наследство.“

След това статията свързва интереса на настоящата администрация към Кир с различни политически тактики, но интересното за тези, които следят библейските пророчества, не е толкова съвременната политика, колкото повтарящите се споменавания на библейски значимия Кир от различни политически фигури през годините.

Президентски фаворит?

Според Американския институт за мир Томас Джеферсън може би е бил първият американски президент, потърсил вдъхновение в Кир. В този случай не става въпрос толкова за Израел, колкото за религиозната толерантност, застъпена в прочутия „цилиндър на Кир“ – клинописна стела с надпис, съдържащ „прокламация за езиково, расово и религиозно равенство – революционна концепция в древния свят“.

„Джеферсън, Бенджамин Франклин и други от бащите-основатели са чели много древни исторически произведения на гръцки и латински. „През 18-ти век този модел на религиозна толерантност, основан на държава с разнообразни култури, но без една доминираща религия, се превърна в модел за бащите-основатели“, каза Джулиан Раби, директор на галериите „Фриър“ и „Саклер“, които са домакини на изложбата“, отбелязва статия за изложбата на стелата през 2013 г.

Статията добавя: „Моделът на управление на Кир може да е повлиял на Джеферсън при написването на Конституцията на САЩ. Джеферсън притежаваше два екземпляра от „Киропедия“ – частично измислена биография на Кир, написана от Ксенофонт, ученик на Сократ от IV век пр.н.е. Джеферсън наредил на внука си да прочете книгата, след като овладее гръцкия език.“

С наближаването на края на Първата световна война британският външен министър лорд Артур Балфур издава писмо от 1917 г., в което се казва: „Правителството на Негово Величество гледа благосклонно на създаването в Палестина на национален дом за еврейския народ.“ Известен като „Декларацията на Балфур“, този документ води до тридесет години британска окупация в региона, преди на 14 май 1948 г. да бъде обявена независима еврейска държава.

Списанието „Christianity Today“ отбеляза: „Премиерът Лойд Джордж и … Балфур, британските държавници, които измислиха тази формула, и президентът [на САЩ] Удроу Уилсън, който я подкрепи напълно, разбираха, че изпълняват мандата, който религиозните евреи свързваха с Кир.“

Неизвестен лидер изпълнява пророчеството?

Но подкрепата за новата държава не се падна на Лойд Джордж, Балфур или Уилсън, а на един политик, издигнат на преден план след смъртта на президента Франклин Д. Рузвелт. Именно баптисткото минало на Хари Труман доведе до подкрепата му за новосъздадената държава Израел.

„На бюрото на Труман в деня, в който встъпи в длъжност, имаше купчина меморандуми от Държавния департамент, Военния департамент и други съветници, които му препоръчваха да се откаже от обещанието на Балфур – и че ако евреите продължат с самоубийственото си намерение да обявят държавност, трябва да бъдат оставени да се справят с последствията“, пише историкът Пол Чарлз Мъркли.

Труман не се е оставил да бъде разубеден: „На 14 май 1948 г. – отново в разрез с единодушния съвет на Държавния и Военния департаменти – той издаде де факто признание на държавата Израел в рамките на часове след обявяването на нейната независимост. Решението на Труман произтичаше от дълбокото убеждение, че Израел има своето място в света точно толкова, колкото и Съединените американски щати. Освен това, по този въпрос той имаше основание да вярва, че общественото мнение ще го подкрепи, и така и стана.“

Последният министър-председател на Израел, Бенямин Нетаняху, не е почитател на сегашното иранско ръководство, но с удоволствие се връща към Кир, древния персийски владетел от провинция Фарс: „Искам да ви кажа, че еврейският народ има дълъг спомен, затова ние помним прокламацията на великия цар Кир Велики, персийския цар отпреди 2500 години. Той прокламира, че еврейските изгнаници във Вавилон могат да се върнат и да възстановят нашия Храм в Йерусалим.“

Отбелязвайки признаването от страна на Съединените щати на Ерусалим като столица на Израел – въпрос, който е бил предмет на спорове в продължение на десетилетия, въпреки многобройните потвърждения от президенти и от двете партии – Нетаняху свърза Кир с настоящия лидер на САЩ.

„Помним, че преди 70 години президентът Хари С. Труман беше първият лидер, който призна еврейската държава. И помним как преди няколко седмици президентът Доналд Дж. Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел. Г-н президент, това ще бъде запомнено от нашия народ през вековете“, каза той.

Още по темата

Посланието на пастор Дъг Батчелър „Мечтата на вековете“ поставя Кир в библейска перспектива. Далеч отвъд политиката, урокът от живота и постиженията на Кир ни говори днес и дори може да ни даде представа за това, което скоро ще се случи!

Можете да научите повече за невероятното изпълнение на библейските пророчества в новия документален филм на Amazing Facts „Kingdoms in Time“.

\n