Нови научни данни сочат, че продължителността на дните определя живота

В езерото Хюрън, щата Мичиган, се намира карстовата яма „Мидъл Айлънд“ – тъмна дупка с дълбочина 24 метра, изпълнена с лепкава, слузеста и зловонна бактериална маса. Въз основа на откритията в тази яма, в момента работи екип от изследователи, чиито членове са от Мичиган чак до Германия, който допринесе с още една хипотеза към еволюционната теория.

Теорията на еволюцията, основното научно убеждение, гласи, че всичко живо е произлязло от най-простата форма и след това е еволюирало в цялото си разнообразие от сложни форми. Според тази концепция, планетата Земя по някакъв начин е била образувана случайно от остатъчни капчици от Слънцето. Има множество възможности за това как това може да се е случило.

След това, след като Земята се превърна в планета, по някакъв начин на нея започна животът. Има още десетки възможности за това как се е случило това. Но с тях идва и една от многото загадки, които теорията на еволюцията е породила: проблемът с кислорода.

За да започне животът в съответствие с еволюционния модел, учените са осъзнали, че атмосферата на Земята би трябвало да бъде лишена от кислород. Но за да се поддържа животът, атмосферата на Земята би трябвало да има кислород, всъщност точно толкова, колкото има. С други думи: „Ако имаше кислород, животът не би могъл да започне. Ако нямаше кислород, животът не би могъл да започне.“

Това, разбира се, е „една от големите загадки в науката“.

Решението на тази загадка е твърдението, че Земята е започнала без кислород, но че в два различни момента, преди милиарди и след това милиони години, по някакъв начин са настъпили две отделни Велики окислителни събития, всяко от които е довело до бързо увеличение на кислорода в атмосферата, като по този начин е проправило пътя за евентуалната еволюция на всички видове сложни форми на живот. Предполага се, че цианобактериите са причинили тази масивна промяна чрез процеса на фотосинтезата – цикъл, при който, казано много опростено, слънчевата светлина се използва за излъчване на кислород в атмосферата.

Но все още остават много въпроси, сред които и въпросът за времето. Какво обяснение има за тези огромни скокове в нивата на кислород, ако цианобактериите просто са си стояли там, вършейки си работата, в продължение на еони? Е, този екип смята, че може би има възможен отговор.

И тогава се появи… светлината?

Според проучването, публикувано на 2 август в онлайн списанието Nature Geoscience, екипът е експериментирал с бактерии, извлечени от Middle Island Sinkhole, и е установил – което не е изненадващо – че колкото повече светлина получават тези едноклетъчни организми, толкова повече кислород произвеждат.

Изследователите избраха бактериите от езерото Хюрън с причина. За тях те приличаха на ранните форми на живот на планетата Земя. Една от водещите учени, Джудит Клат, каза: „Всъщност си представяме, че светът е изглеждал нещо като карстовата дупка на Мидл Айлънд през по-голямата част от своята история.“

Карстовата дупка е създала среда, която е „богата на сяра и бедна на кислород“. В нея живеят два различни вида бактерии: „бели бактерии, хранещи се със сяра“, които разграждат кислорода, и „лилави цианобактерии“, които произвеждат кислород чрез фотосинтеза.

Когато количеството слънчева светлина е под определен „критичен праг“, белите бактерии покриват лилавите цианобактерии, възпрепятствайки производството на кислород. Но когато количеството слънчева светлина надхвърли прага, белите бактерии се преместват под цианобактериите, оставяйки свободен път за фотосинтезата.

Така че въпросът е: Как тези бактерии са преминали от неотделяне на кислород до 21 процента кислород в ранната атмосфера на Земята? Тук се включва Брайън Арбик, океанограф от Университета на Мичиган, който вярва, че „сложната физика на приливното триене и взаимодействието с Луната“ е причинила Земята да се върти все по-бавно и по-бавно. Това означава, че продължителността на деня на Земята с течение на времето би се увеличила „от шест часа до сегашните 24 часа“.

И когато денят се удължи, белите бактерии разкриха цианобактериите и –ето! Фотосинтезата можа да се осъществи за много по-дълъг период от време, произвеждайки експоненциални количества кислород в атмосферата и превръщайки се в канал за всички други форми на живот.

Създателят

Вярвате ли в това? Вярвате ли, че произхождате от „желатинови килими от бактерии, които миришат на гнило яйце“?

Фактът е, че тази хипотеза се основава на няколко предишни предположения, всички базирани на средата на Земята в началото. Но в крайна сметка, факт е също, че никой от нас не е бил жив по това време. Никой от нас не е видял света, когато той се е формирал за пръв път. Никой от нас не е бил там, за да бъде свидетел на произхода на живота.

Но има Някой, който е бил там. И Той е този, който пита: „Къде беше ти, когато Аз поставях основите на земята? Кажи Ми, ако имаш разум. Кой определи размерите ѝ? Сигурно знаеш!“ (Йов 38:4, 5). Той е Господ, нашият Бог, Създателят на вселената, Дарителят на твоя живот

Ти си създаден по Негов образ, „по образа на Бога“ (Битие 1:27), „увенчан … със слава и чест“ (Псалом 8:5). Ти не съществуваш случайно или по стечение на обстоятелствата. Ти си бил замислен от Бога, „Който прави всичко“ (Исая 44:24), Който е сътворил нашия свят за шест 24-часови периода, ни повече, ни по-малко. И освен това, Той ни призовава в цялото Писание да познаем тази истина, че „за шест дни Господ сътвори небесата и земята“ (Изход 31:17).

Всяко друго разбиране за Сътворението е обида към Божието съвършено дело и оскверняване на Неговото име.

Искате ли да намерите отговори на въпросите, които наистина имат значение? Тогава вижте презентацията на пастор Дъг Батчълър на тема„Еволюция, Сътворение и логика“. Божието Сътворение е само началото на Неговия чудесен план за вашия живот.

\n