Не ни ли учи Римляни 10:4, че Христос е отменил Десетте заповеди?

Този текст е тълкуван по различни начини. Някои го разбират така, че Исус е отменил моралния закон. С други думи, Той е отменил Десетте заповеди. Но ние знаем, въз основа на много други места от Писанието, че законът е добър и трябва да се спазва. Например, Павел пише: „Затова законът е свят, а заповедта – свята, праведна и добра“ (Римляни 7:12).

Друго виждане е, че Христос е изпълнението на закона. Той дойде, за да допълни закона. „Не мислете, че съм дошъл да разруша закона или пророците. Не съм дошъл да разруша, а да изпълня“ (Матей 5:17). С други думи, Исус придаде по-богато и по-дълбоко значение на закона.

Но какво означава този пасаж? Как Христос е „краят на закона за праведност за всеки, който вярва“? Както и при други трудни пасажи, най-добре е да разгледаме контекста в съседните стихове. Апостол Павел отправя призив в Римляни 10 към своите събратя юдеи. Той желае те да бъдат спасени (ст. 1). Стих 3 е особено просветляващ: „Не познавайки Божията праведност и търсейки да установят своя собствена праведност, те не се подчиниха на Божията праведност.“

Проблемът, с който много евреи трябваше да се сблъскат, беше безплодният им опит да се направят праведни чрез спазването на закона. Вместо това, ние получаваме праведност чрез вяра в Христос, а не чрез собствените си усилия. Целта на закона е да ни насочи към Исус (Галатяни 3:24), а не да бъде средство за спасение.

Хората винаги са изкушени да „установят своя собствена праведност“ (спомнете си приноса на Каин), и какво може да бъде по-изкусително за това от опитите да спазваме Божия закон единствено чрез собствените си усилия. Когато погледнем към Христос, Който умря за нас, този начин на „използване на закона“ ще приключи, защото е безплоден.