Учи ли ни притчата за богаташа и Лазар, че когато умрем, отиваме направо в рая или в ада?

Притчата на Исус за богаташа и Лазар или е буквално вярна, или е просто притча.

Ето четири причини, поради които вероятно не трябва да се приема буквално:

1. Просякът умря и беше отнесен от ангелите в лоното на Авраам. Никой не вярва, че буквалното лоно на Авраам е обиталището на праведните мъртви. Това е образно.

2. Раят и адът са разделени от бездна, но въпреки това героите в тази история разговарят помежду си. Малко теолози вярват, че това може да е буквално вярно (Лука 16:26).

3. Богатият човек беше в ада с тяло. Имаше очи, език и т.н. (Лука 16:24). Как тялото му се озова в адския огън? Никой не учи, че телата на нечестивите отиват в ада веднага след смъртта им.

4. Молбата към Лазар да натопи върха на пръста си във вода и да премине през пламъците, за да охлади езика на богаташа, очевидно не е буквална. Колко влага би останала и колко облекчение би донесла тя?

Богатият човек без съмнение представляваше юдеите в тази притча, защото само юдеин би се молил на „баща Авраам“. Просякът символизираше езичниците, които бяха счетени за недостойни да получат истината. В Матей 15:27 ханаанската жена призна, че нейният народ е просяк на трапезата на юдеите.

Христос може би е избрал името Лазар, защото по-късно Той действително ще възкреси Лазар от мъртвите. Основната идея на притчата се намира в стих 31: „Ако не слушат Мойсей и пророците, няма да се убедят, дори и някой да възкръсне от мъртвите.“ Именно това се случи. Юдейските водачи не повярваха дори когато един човек на име Лазар беше възкресен пред очите им.