Ураганът „Иън“ опустошава Флорида: Къде беше Бог?

Флорида неслучайно е известна като „Щата на слънцето“. През зимата там често е слънчево и топло, особено по крайбрежието, докато милиони хора на север се борят със снега и се подхлъзват по леда. Лесно е да завиждаш на живота в „Щата на слънцето“.

Но не и миналата седмица.

Ураганът Иън, след като удари западната част на Куба и се придвижи през Мексиканския залив, опустоши части от югозападната и централната част на Флорида. Иън, една от най-мощните бури, регистрирани някога в Съединените щати, от категория 4, породи ветрове със скорост до 155 мили в час. Бурята премина през полуострова, достигна Атлантическия океан и след това удари Южна Каролина, където също имаше опасни ветрове и наводнения.

Разрушение и смърт

Наводненията унищожиха огромни части от щата, като в един момент оставиха два и половина милиона души без електричество. На някои места прекъсванията можеха да продължат седмици. Няколко болници останаха без вода, а хиляди хора бяха блокирани в домовете си, чакайки спасение. Пътят, свързващ остров Санибел с континента, се срути по време на бурята, оставяйки жителите му блокирани.

Чрез традиционните медии и социалните мрежи светът стана свидетел на мащабното опустошение, с кадри на обърнати лодки и частни самолети, както и на автомобили, потънали във вода. Хората наблюдаваха в реално време улици, приличащи на течащи реки, и квартали, приличащи на езера, от които се виждаха само върховете на къщите.

Видяхме също експлозии и пожари от паднали електропроводи. През уикенда видеоклипове и снимки показаха хора в домовете и фирмите си, които започват дългия процес на разчистване на отломките и възстановяване на живота си. Щетите ще възлязат на десетки милиарди долари, но психологическата тежест е неизмерима. На някои места ще отнеме години да се възстановят.

А смъртните случаи? Към този понеделник, включително четири в Каролините, те бяха достигнали 90.

Природно зло

Колкото и опустошителен да беше ураганът Иън, той не е първият, нито последният пример за хаоса, който природата може да причини. Катастрофалните наводнения в Пакистан наскоро отнеха живота на 1500 души и оставиха десетки хиляди без дом. И не забравяйте земетресението и цунамито от 2011 г., които отнеха живота на 29 000 души в Япония – или приблизително шестте милиона смъртни случая по целия свят, приписвани на COVID. Можем да се върнем още по-назад във времето към 50-те милиона души, които загинаха от испанския грип през 1918 г. – или към глада в Иран, който отне живота на около два милиона души по същото време.

Такива ужасяващи истории продължават безкрайно…

И все пак не бива да се учудваме. Преди почти две хиляди години Исус предупреди за катастрофите в последните дни: „Ще има знамения в слънцето, в луната и в звездите; а на земята ще има утеснение на народите, които ще бъдат в недоумение, като морето и вълните ще бушуват; сърцата на хората ще се разколебаят от страх и очакване на онези неща, които ще дойдат върху земята, защото силите на небесата ще се разтърсят“ (Лука 21: 25–27). Ако това не прилича на нашето време, особено във Флорида, с „бушуващото море и вълните“, тогава какво прилича?

И все пак всичко това води до един разумен и справедлив въпрос: Как могат да се случват такива неща, ако Бог е всемогъщ Бог на любовта? Едно е да се обясни това, което се нарича „човешко зло“, когато хората умишлено правят лоши неща. Това може да се приписва на свободната воля, свободата, която Бог е дал на всички хора, която те са използвали, за да вършат зло, започвайки още в Едем. (Виж Битие 3:1–15.)

Но какво да кажем за „природното зло“, когато самата природа се обръща срещу жителите на Земята и причинява голямо страдание? Как обясняваме това?

Голямата борба

Библията ни учи, че сме потопени в космическа борба, която някои наричат „голямата борба“. Библията ясно говори за тази реалност на няколко места. Ето само едно от тях: „Горко на жителите на земята и на морето! Защото дяволът е слязъл при вас, изпълнен с голям гняв, защото знае, че му остава малко време“ (Откровение 12:12).

Горко? Дяволът? Голям гняв? Един поглед към нашия свят – от войни, през престъпления, до урагани и суши – и това предупреждение придобива смисъл, нали? Макар това може би да не означава, че можем да приписваме всяко природно бедствие директно на дявола, то означава, че нашият свят е потопен в космическа борба, в която дори самата природа е засегната. Апостол Павел пише за това как „цялото творение въздиша и се мъчи“ в тази космическа битка (Римляни 8:22).

В книгата си „В вратите на морето: Къде беше Бог по време на цунамито?“ Дейвид Бентли Харт, гръцко-православен теолог, който пише в отговор на цунамито, опустошило части от Азия през 2004 г., казва: „В Новия Завет нашето състояние като паднали създания е изрично изобразено като подчинение на подчинената и често бунтовна власт на ангелски и демонични „сили“.“ Макар че тези сили, продължава Харт, няма да попречат на крайния триумф на Бога, засега те „със сигурност са способни да действат срещу Него“.

С други думи, ние сме в разгара на голяма борба между доброто и злото, между Христос и Сатана. (Виж, например, Матей 4:1–11.) Кой не е усещал реалността на тази борба в собственото си сърце? Кой не се е чувствал понякога принуден, дори подтикнат, да постъпи погрешно? Библията помага да се обясни защо това се случва в някои случаи: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу владетелите на тъмнината на този век, срещу духовните сили на злото в небесните места“ (Ефесяни 6:12).

И все пак, докато Библията ясно описва произхода на тази велика борба, тя разкрива и крайното решение: Исус на кръста. Неговата смърт гарантира не само края на тази борба един ден скоро, но и че подобно зло никога повече няма да се случи. Бури като ураганът „Иън“ са резултат от един паднал свят, където самата природа, която толкова често свидетелства за любовта и добротата на своя Създател, е засегната негативно – оставяйки опустошение след себе си.

Но ни е обещано, благодарение на Исус, че един ден Бог „ще изтрие всяка сълза от очите им; няма да има вече смърт, нито скръб, нито плач. Няма да има вече болка, защото предишните неща са преминали“ (Откровение 21:4). За да научите повече за великата борба, как е започнала и как в крайна сметка ще приключи, гледайте„Великата борба: Основата“.

\n