Как да простим на враговете си?

По време на извънредно интервю пред жива публика миналата седмица Мишел Найт, една от трите жени, държани в плен в продължение на 11 години от Ариел Кастро, разказа как се е научила да прощава дори най-бруталните престъпления, извършени срещу нас. Нейното силно послание се превърна в водеща новина.

Отвлечена и поробена

Найт беше отвлечена през август 2002 г., когато беше на 21 години. През следващото десетилетие тя беше многократно изнасилвана и емоционално малтретирана от Кастро, който в крайна сметка отвлече и други две жени. Похитителят й се подиграваше, че никой не я търси, че семейството и полицията са предположили, че е избягала, и са престанали да я търсят. Когато тя попита Кастро защо я е отвлякъл, той призна: „Аз съм сексуален маниак и не мога да се контролирам.“

След това, през май 2013 г., трите жени избягаха. Кастро скоро беше арестуван и осъден на доживотен затвор без право на условно освобождаване плюс 1000 години, след като се призна за виновен по 937 обвинения в изнасилване, отвличане и умишлено убийство. Само месец след началото на присъдата си обаче той беше намерен мъртъв в килията си – самоубил се. Изглежда, че човекът, който е държал три жени в плен в продължение на десетилетие, не е могъл да понесе собственото си затваряне само след един месец.

Найт казва, че е преживяла изпитанието си благодарение на вярата и молитвата. Въпреки че е било трудно, тя се е държала за надеждата. Удивително, след терапия и дълги периоди на молитва, Мишел в крайна сметка стигна до момента, в който беше способна да прости на похитителя си. Тя призна, че в началото го е мразила, но е стигнала до приемането, че той е бил болен човек, който се е нуждаел от помощ. Найт е описала ужасното си преживяване в книгата „Finding Me“ и сега е силен поддръжник на организации , помагащи на жертви на домашно насилие.

Прощаването е избор, разбира се, но не е такъв, който винаги се основава на чувствата. Всички се мъчим да простим на онези, които ни нараняват – дори на тези, които обичаме. Писанието ни учи: „Затова, като избрани от Бога, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение; понасяйте се един друг и си прощавайте един на друг, ако някой има оплакване срещу друг; както и Христос ви прости, така и вие трябва да правите“ (Колосяни 3:12, 13). За християните прощаването е повече от избор; то е дълг.

Може би ключът към истинското прощение е да признаем колко много Бог ни е простил. Когато Христос умря на кръста за нашите грехове, Той се моли за онези, които Го измъчваха, като каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).

Прощаването не е забравяне

Прощаването не означава оправдаване на погрешни действия. Не означава, че продължаваме да позволяваме на хората да ни нараняват. Няма нищо лошо в това да прощаваме и да поставяме граници. Прощаването означава да махнем човека от нашия списък и да го сложим в Божия списък. Ние вярваме, че Господ някой ден ще оправи всичко.

Докато подготвяме сърцата и живота си за скорошното пришествие на Исус, ще искаме да прощаваме на другите, защото Христос ни даде този дар. Няма да искаме да поникне „корен на горчивина“, който да причинява проблеми, „и чрез това… да се оскверним“ (Евреи 12:15). Такова прощаване не идва отвътре, а чрез вътрешната сила на Светия Дух.

Бихме искали да чуем вашите мисли в коментарите по-долу. Бихте ли могли да простите на някого, който ви е малтретирал по същия начин, по който Ариел Кастро е малтретирал Мишел Найт – или както римляните са измъчвали Исус? Как би било възможно нещо подобно?

Научете повече за силата на прощението с това послание от пастор Дъг Батчълър.

Как балансирате прощението и праведния гняв? Слушайте архива на „Bible Answers Live“!

\n