Посланието на папата изпълнява ли пророчеството?

февруари 28, 2014 By Amazing Facts

Досега предполагам, че много християни са видели изненадващото видео, което се разпространи вирусно, с неотдавнашния призив на папа Франциск за единство с протестантите, отправен по време на конференцията на Кенет Коупленд за харизматични лидери през януари тази година.

Можете да гледате посланието във видеото по-долу, прекъсвано от моите подробни коментари. (Не пропускайте да видите реакцията в края.)

Папите винаги са вмъквали тези послания в своите папски писма или като мимолетни препратки в някои официални речи. Това конкретно послание обаче беше толкова домашно и лично, че изненада всички. Преди не много месеци написах: „Светът сега има първия папа, способен да обедини католическия и протестантския свят – дори пресата го нарича „папата на народа“!“ Мисля, че това послание за единство отговаря на тази идея.

Има много вероятни причини за искреното му обръщение към протестантите. И очаквам някои от тях да са толкова религиозни, колкото и политически. През последните години Католическата църква беше разтърсена от лоша преса – финансов скандал, планини от съдебни дела в защита на свещеници, които са малтретирали деца, мистериозно убийство във Ватикана и безпрецедентната оставка на здрав папа.

Сега съчетайте тези неща с факта, че ислямът и секуларизмът/атеизмът се разпространяват из Европа – и много католически църкви са практически празни в неделя. В същото време обаче харизматичните църкви растат в Европа, Латинска Америка, Африка, Австралия и Азия. И, разбира се, насоките и финансирането за повечето от тези църкви идват от Северна Америка.

Така че дали е чудно, че папата се обръща към харизматичните лидери в Америка? Католическата църква със сигурност може да прочете надписа на стената. Те знаят, че ако искат да оцелеят в това ново хилядолетие, ще им е необходим съюз с други християнски деноминации.

Но каквато и да е причината, не мислете, че тези призиви за единство означават, че Римската църква е готова да се откаже от това, което счита за своята законна власт. В посланието си папата казва, че вярва, че е като Йосиф от Стария Завет, малтретиран и отделен от братята си. Помнете, че именно братята на Йосиф, дошли при него да молят за хляб, се поклониха пред него и се преместиха там, където беше той в Египет.

Почти толкова важно, колкото посланието на папата, е встъпителната реч на неговия приятел и пратеник, англиканския епископ Тони Палмър. Ще го чуете да заявява поне три пъти в уводните си думи: „Протестът приключи“, като, разбира се, говори за протестантската Реформация. Той дори беше толкова дързък, че добави: „Може би сега всички сме католици.“

Не трябва да пропускаме и ентусиазирания отговор на посланието на папата, даден от тези лидери, включително видеопослание с благословия за папата.

Има ли нещо пророческо в това послание? Да не правим прибързани заключения, но аз бих се осмелил да кажа, че то определено съответства на хода на събитията, описани във Откровение 13 за второто звяр – протестантите в Северна Америка, които правят образ на първото звяр – римокатолиците в Европа.

В книгата си „Християнско служение“ писателката Е. Г. Уайт коментира:

„Когато протестантизмът протегне ръка през пропастта, за да хване ръката на римската власт, когато се протегне над бездната, за да стисне ръце със спиритизма (харизматичното движение?)… тогава ще разберем, че е дошло времето за чудесното дело на Сатана и че краят е близо“ (стр. 160, 161).

Но не забравяйте, че като християни, вярващи в Библията, не трябва да се страхуваме. Божието Слово ни е казало, че тези неща трябва да се случат.

За повече информация относно тази важна тема, бих ви препоръчал да гледате най-новия ни документален филм „Откровение: Невестата, Звярът и Вавилон“.

Посетете този линк тук, за да научите повече: revelationmystery.com.

И още нещо, обърнете внимание на това проникновено изявление в бестселъра за Реформацията „Великата борба“:

„Протестантите сега гледат на католицизма с много по-голямо благоразположение, отколкото в миналото. В онези страни, където католицизмът не е в възход и папистите следват помирителна линия, за да спечелят влияние, се наблюдава нарастваща безразличност по отношение на доктрините, които разделят реформираните църкви от папската йерархия; набира сила мнението, че в крайна сметка ние не се различаваме толкова много по жизненоважни въпроси, колкото се предполагаше, и че малко отстъпка от наша страна ще ни доведе до по-добро разбирателство с Рим. Имаше време, когато протестантите цениха високо свободата на съвестта, която беше била така скъпо изкупена. Те учеха децата си да мразят папството и считаха, че да търсят хармония с Рим би било нелоялност към Бога. Но колко различни са настроенията, изразявани днес!“ (стр. 563).

Може би така изглежда, когато се изпълнява пророчеството.

Дъг Батчълър

Ресурси за изучаване