Рок музика

„Очаква се Майкъл Джексън да пристигне в Букурещ!“, ми казаха при пристигането ми в Румъния. „Жалко“, помислих си. Съпругата ми и аз току-що бяхме пристигнали от Полша, където бяхме изнесли лекции за въздействието на музиката. Сега се чудех как да предупредя нищо неподозиращата младеж в Румъния за опасностите на рок музиката. Те жадуват за всичко, което символизира „свобода“, и са напълно уязвими към фините, но не толкова безобидни ефекти на това мощно американско влияние.

Хиляди се стекоха на концерта, за да чуят Майкъл Джексън. Не след дълго след началото на програмата медиите излъчиха кадри на хора, чиито безсъзнателни тела трябваше да бъдат пренесени над главите на тълпата – поддържани от вдигнатите ръце и рамене на тълпата – към чакащия медицински персонал за реанимация. Други фенове се люлееха, извиваха и изкривяваха телата си в отговор на преобладаващите пулсиращи ритми, излъчвани от силно усилваната и добре оркестрирана група на рок звездата. Още други изглеждаха замаяни и почти хипнотизирани. Публиката сякаш беше обхваната от състояние на силно възбуждение – временно изоставяйки всякакво чувство за самоконтрол и викайки за по-силни дози невидима „дрога“.

Тези сцени предизвикаха „моментални повторения“ на моите собствени преживявания в шоубизнеса като басист с Бил Хейли и The Comets. Хората често се чудят: „Дали музиката наистина е толкова силна? Или тези хора – чието поведение варира от състояние на хипноза до почти неконтролируема лудост – просто се преструват?“ Не, това не е преструвка. Музиката наистина има тази сила!

Всъщност от няколко хилядолетия е известно, че музиката е мощно средство, способно да предизвика гореспоменатите явления. И Платон, и Аристотел са били наясно с този факт. Повече от три века преди Христа Аристотел е написал, че „Всякакви емоции се пораждат от мелодията и ритъма… Музиката има силата да формира характера…“.*

Хауърд Хансън, изтъкнат композитор, бивш преподавател в Музикалната академия „Ийстман“, заявява: „Музиката е любопитно фино изкуство с безбройни и разнообразни емоционални конотации. Тя се състои от много съставки и, според пропорциите на тези компоненти, може да бъде успокояваща или ободряваща, облагородяваща или вулгаризираща, философска или оргиастична. Тя притежава сили както за зло, така и за добро.“*

Като млад мъж в шоубизнеса често се хвалех със силата, която музиката ми имаше върху хората. Радвах се на способността си да манипулирам тълпите както физически, така и емоционално. Въпреки това по онова време нямах представа как или защо работи. Какво в музиката ни засяга като човешки същества и предизвиква тези промени?

Музиката се състои от ритми. Тоновете, от които изграждаме мелодии и хармонии, се произвеждат от ритмични вибрации (определен брой вибрации в секунда произвежда дадена нота). Всъщност първите три елемента на музиката – мелодия, хармония и тембър – са резултат от подредбата и „качеството“ на тези ритмични вибрации. Това, което обикновено наричаме „ритм“, включва групирането на тоновете в „такти“ на музиката, както и темпото, с което тези групи се свирят или пеят.

Интересен факт, който може да ни даде по-ясна представа защо музиката има такава власт над човешкото тяло, е, че ние също сме по същество ритмични същества. „Има ритъм в дишането, сърдечния ритъм, речта, походката и т.н. Мозъчните полукълба са в постоянно състояние на ритмично колебание ден и нощ.”*

Тъй като и музиката, и човекът са ритмични, не е трудно да се разбере защо човек, изложен на музика, започва да усвоява нейните ритми. Това се демонстрира, когато човек започне да потупва с крака или да показва някакъв вид движение на тялото в отговор на музиката. По този начин тялото автоматично променя собствените си ритми, за да се синхронизира с външните стимули.

Това, което всъщност се случва в тялото, е, че „звуковите вибрации, действащи върху и чрез нервната система, подават ритмични импулси към мускулите, което ги кара да се свиват и да привеждат в движение ръцете и дланите, краката и стъпалата ни. Поради тази автоматична мускулна реакция много хора правят някакви движения, когато чуят музика.“* Именно поради това автоматично подражаване на ритъма музиката може да ни променя физически, психически и емоционално. Критичният въпрос тогава е кои видове музика или коя част от музиката реагира неблагоприятно с функциите на тялото ни и предизвиква тези промени?

През 1987 г. учени проведоха серия от експерименти, за да установят кои видове музика биха били хармонични с ритмите на тялото и кои не. Те разделиха 36 новородени мишки на три групи: контролната група, която не беше изложена на музика; хармоничната* група, която беше изложена на проста класическа музика; и дисхармоничната* група, която беше изложена на дисхармонични ритми, типични за рок музиката.

В продължение на два месеца хармоничната и дисхармоничната групи бяха изложени на музика ден и нощ. След тези два месеца 12 мишки – по четири от всяка група – бяха умъртвени, а мозъците им бяха подготвени по подходящ начин и замразени за по-нататъшно изследване.

След това останалите 24 мишки бяха подложени на три седмици „тренировка“ в лабиринт. След това им беше даден триседмичен почивка, през който не се провеждаха тестове или подсилване в лабиринта. Накрая мишките бяха изложени на още три седмици обучение в лабиринта, за да се установи степента на запаметяване на наученото. През целия този процес промените в поведението и различията бяха внимателно отбелязвани. В края на обучението в лабиринта тези 24 мишки бяха умъртвени, а мозъците им бяха изследвани заедно с тези на предишните 12 мишки.

Резултатите от проучването бяха тревожни. Мишките от контролната и хармоничната група бяха много сходни; не се наблюдаваха значителни разлики. Въпреки това, дисхармоничната група показа значително намаляване на запаметяването на наученото/паметта, хиперактивност и агресия. (По време на тримесечното предварително тестване някои от мишките, изложени на дисхармоничната музика, прибегнаха до канибализъм.) Някои мишки от дисхармоничната група изпитваха летаргия и невнимание, докато при всички бяха наблюдавани значителни промени в мозъка.

Поради естеството на проучването и конкретните животни, избрани за експеримента, имаме всички основания да вярваме, че същите резултати се наблюдават и при хората. Това означава, че типичните за рок музиката ритми са основните виновници: „дихармоничната“ музика причинява мозъчни увреждания и влошаване на поведението. Интересно е да се отбележи, че тези промени в поведението лесно се наблюдават на всеки рок концерт, както споменах по-рано в описанието на концерта на Майкъл Джексън в Букурещ.

Допълнителен проблем на рок музиката са текстовете на всяка песен, които проникват със сила и се опитват да съблазнят слушателя. Щом човекът е психически дезориентиран, умът му е отворен за всякакви внушения, които думите могат да носят, било то секс, наркотици, самоубийство, насилие, изоставяне или дори религия.

Поради опасностите, присъщи на това вече американско наследство, е важно християните да се предпазват от неговите ефекти. Трябва да се научим да приспособяваме музикалния си вкус към мелодичен, чисто „хармоничен“ стил на музика. В този стил ритмичните групировки винаги ще бъдат много верни на естествено акцентираните удари на тактовия размер (т.е. в 4/4 такт – първият и третият удар на такта).

От друга страна, дисхармоничната музика може най-бързо да бъде разпозната по своя „суинг“ ритъм или синкопиране, което отклонява слушателя от естествено подчертаните удари (т.е. подчертава втория и четвъртия удар в такт с 4/4 време). Тази синкопа извън такта има тенденция да предизвиква движение отстрани настрани в тялото на слушателя, като по този начин я отличава като „танцувална“ музика. Това движение отстрани настрани е „разкриващ“ знак, че музиката е оказала дезориентиращ ефект върху ритмите на тялото на слушателя.

Тъй като музиката прониква директно в автономната нервна система, заобикаляйки главния мозък, единственият момент, в който човек може да избере какво ще се случи с тялото му, е преди да послуша музиката. Нека тези избори да бъдат в полза на здравите тела и здравите умове.

\n